Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

Тя го погледна, докато пътуваха в мълчание в неизвестна посока. Този мъж не умееше ли да кара и да говори едновременно? Защо не кажеше нещо, нещо, което ще я ориентира за какво мисли в момента? Кортни искаше да знае какво изпитва, но Сет игнорираше всеки намек на тази тема. Не можеше директно да го запита дали чувствата му са се променили. Може би това беше отговорът. Навярно той вече не се интересуваше от нея и затова мълчеше.

Тази мисъл съвсем не повдигна духа й. Кортни потъна в дълбоката седалка на ягуара му, като отново се почуди защо мъж с неговите размери ще иска да се свива в такава малка кола. Искаше й се също зимният пейзаж да не изглежда толкова печален.

— Може би не трябва да пазя чак такава тайна — наруши тишината Сет. — Сигурно си мислиш, че се вълнувам без причина.

— При положение че не си ми казал нищо, не бих могла да знам какво имаш предвид.

— Няма значение, само гледай пътя, докато не видиш нещо познато.

Кортни направи каквото й каза, но се чудеше какво чак толкова интересно може да има в километричните огради, които подминаваха. Тъкмо мислеше да му каже, че не разпознава нито едно от имената, когато видя нова табела с надпис: Ферма Дейл и Кил. Собственик — Сет Камерън.

— Ти си си купил ферма! — възкликна Кортни. — Никога не си ми казвал, че искаш нещо такова.

— Всички си имаме тайни. В деня, когато отнеха фермата на баща ми, се заклех, че пак ще я откупя. Не е като Айдъл ауър, но си е моя.

Кортни не можа да си обясни как изведнъж пейзажът стана по-приветлив, а настроението й се оправи. Това, че си е купил ферма, не означаваше със сигурност, че чувствата му към нея все още са силни, но би могло да е така. Освен това имаше вероятност отношението му към конете да се е променило.

— Само сто акра е, но е от най-хубавата земя в окръга.

— Мога ли да я видя?

— Няма начин отново да влезеш в колата, докато не разгледаш всеки инч — каза Сет, а на лицето му се четеше удоволствие, различно от всичко, което Кортни бе виждала до момента. Изведнъж тя осъзна, че това е гордостта на собственика, дълбоко вкоренената наслада да притежаваш земя, която само друг земевладелец би могъл да разбере. Може и да беше най-големият търговец на коне в цяло Кентъки, но въпреки това не бе успял да преодолее любовта си към земята. Кортни се зарадва. Чувстваше се така, сякаш е извоювала малка победа.

Обиколиха цялата ферма. Кортни би могла да се закълне, че не остана кътче, което да не са разгледали, и че земята наистина е страхотна. Сградите и полетата бяха запазени в отлично състояние.

— Ще имаш ли възможност да я управляваш и едновременно с това да продаваш коне? — попита тя, докато вървяха към колата.

— Ще трябва да наема мениджър, поне докато започне да носи печалба, а ако успея да си закупя още няколко кобили като тези, които ми избра ти, може да не се наложи да чакам дълго.

— Ще ти бъдат необходими поне четири години.

— Две. Мисля да продавам всичките си жребчета. Така няма да ми се налага да инвестирам много повече от цената на една кобила и таксата за жребеца, който ще я опложда. Това е най-доходният начин да отглеждаш коне.

— Това не е отглеждане па коне — не се стърпя Кортни. — Ако смяташ да бъдеш коневъд, жребците ти трябва да се състезават. Мислех, че най-сетне си го схванал.

— А аз се надявах да си започнала да разбираш, че на бизнеса с коне може да се гледа по различен начин — повиши леко тон Сет. — Имаш навика да приемаш, че ако хората не са съгласни с теб, значи грешат. Никой не може да бъде прав винаги, дори ти. Сама каза, че не винаги решенията са верни или грешни, а съществуват различни варианти. Ти може да не приемаш нещо, но нямаш право да го отхвърляш и от мое име. Още по-малко можеш да отблъскваш хората само защото не са съгласни с теб.

Изведнъж й се стори, че най-важното нещо на света за Сет е да знае, че тя не го е отхвърлила.

— Аз не бих направила това, не искам и ти да го правиш, но това не значи, че те отхвърлям. Защо мислиш, че дойдох с теб, при положение че дори не знаех какво искаш да ми покажеш?

— Защо тогава винаги звучиш така, сякаш ме отблъскваш?

— Може би защото ако започна да се съгласявам с твоите виждания, ще започна да се съмнявам в моите. Не мисля, че бих могла да направя каквото и да било, ако се съмнявам в правотата си.

Изведнъж Кортни се почувства много уязвима и това не й хареса.

— Понякога не ми се иска чак толкова да се посвещавам на фермата. Огромната отговорност ме плаши, но нямам избор. Каквото и да ми коства, трябва да го правя.