Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

Чувстваше, че всеки момент може да се разплаче и едва не изрече гласно проклятие. Не бе плакала от смъртта на дядо си и нямаше намерение да ревне пред Сет Камерън, още повече заради подобна причина.

— Мисля, че е по-добре да ме откараш вкъщи, обещах на Тед да му помогна да нахрани животните.

Гневът на Сет премина в неудържимо желание да вдигне във въздуха Айдъл ауър, Тед, Гас, бременните кобили.

— Ще се справят и без теб този път — промърмори Сет и взе ръцете й в своите. — Дядо ти не би искал фермата му да достигне прогрес с цената на твоето щастие.

— Напротив — сопна се яростно Кортни и вдигна очи към неговите. — Доколкото си спомням, той мислеше само за това — правеше планове за фермата, ден и нощ работеше за нея, тя бе единствената му мечта.

— Не е имал избор. Но ти не си длъжна да го правиш, ако не искаш.

— Искам — настоя Кортни с отчаяние в гласа. — Ти може и да не ме разбираш, но го искам.

— Защо трябва да посвещаваш целия си живот на нечия чужда мечта?

— Не мога да ти обясня, бих искала, но не мога — изхлипа тя и с мъка сдържа сълзите си.

— Трябва да споделиш с някого, не можеш да носиш в себе си такава тайна. Нямаш ли ми доверие?

— Не е това причината. Просто не мога да ти кажа. — Кортни беше в прегръдките му, топлото й тяло се притискаше плътно към гърдите му, но сега Сет почувства как тя се отдръпва и отново изчезва зад защитните стени, които бе издигнала около себе си. Искаше му се да ги разруши, но явно Кортни можеше да бъде освободена от този затвор само ако бремето на фермата падне от раменете й. Докато не пожелаеше да сподели този товар със Сет, тя нямаше да му даде сърцето си.

— Знаеш, че не си длъжна да се оправяш с всичко сама — промълви той и нежно я целуна по устните. — Винаги, когато имаш нужда, аз ще бъда до теб.

Тя го прегърна по-силно.

Само усещането, че я държи в ръцете си, бе достатъчно, за да го накара да забрави стратегията си. Беше топла и нежна, тялото й подканващо докосваше извивките на неговото и Сет се изпълни с копнеж, който му бе трудно да контролира.

Устните й бяха опияняващо топли и сладки на вкус. Трогателната невинност на целувките й създаваше усещането, че тя открива нещо за пръв път.

Сет чувстваше, че няма да може още дълго да се прави на безразличен. За пръв път му беше показала уязвимостта си, беше признала, че фермата не е единственото, на което иска да посвети живота си, защото щеше да изгуби нещо много скъпо. След като бе признала, че Айдъл ауър и Червения феникс не са всичко, което иска от живота, той имаше шансове.

Единственото, което трябваше да прави, е да се преструва, че чувствата му към нея са охладнели. Това не изглеждаше прекалено сложно, но всъщност бе най-трудното, което бе правил досега. Ако през годините не бе работил толкова над умението да запазва лицето си безизразно, за да не могат да бъдат прочетени мислите му, нямаше да е никак лесно да излъже Кортни.

Но Марша настоя. Нямаше да го направи, ако тя не го бе принудила. Не можа да скрие изненадата си, когато една сутрин телефонът позвъни и той чу гласа на Марша в слушалката.

— Аз съм в последните месеци на ужасно дълга бременност — започна тя без предисловие, — така че не казвай нищо, с което би могъл да ме разтревожиш. Освен това искам да направиш точно каквото ти кажа, без да ми задаваш много въпроси.

— Какво има? — попита, съвсем объркан.

— Обичаш ли Кортни?

— Коя Кортни? — попита той смутено.

— Колко Кортни познаваш достатъчно добре, че този въпрос да се отнася за тях?

— Една.

— В такъв случай, мисля, че тя е тази, за която говоря.

— Първо ми кажи на чия страна си.

— На нейна, но и на твоя, ако я обичаш. Ако ли не, тази вечер ще разваля отношенията си с теб.

— Добре, признавам, че започвам да се влюбвам в нея, но не мисля, че на Кортни й пука кой знае колко за мен.

— Не си намерил правилния подход. Бил си прекалено ужасно вежлив. И, за бога, спри да я следваш навсякъде по петите като кученце. Това момиче е упорито като двадесетгодишно муле. Ако не се спреш, скоро ще изгубиш всичките си козове, а няма да си помръднал нито сантиметър напред.

— Да разбирам ли, че ме съветваш да променя тактиката си?

— Естествено, нали току-що ти казах точно това.

— Май да — промърмори Сет и мислено се усмихна. Трудно беше да си представи, че Марша бе най-добрата приятелка на Кортни. Бяха като леда и огъня. Човек би могъл да се закълне, че едната ще унищожи другата.

— Трябва да намериш начин да я накараш да мисли, че си се отказал от нея. Не прекалено рязко. Престори се, че си взел това решение впоследствие. И недей да правиш нещо ужасно глупаво, защото ще те хване веднага.