Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

— По твоите думи да си влюбен е като да си в екстремни условия. — Сега вече Кортни наистина се засегна. Как се осмеляваше първо да й казва, че е влюбен в нея, а в следващия момент — че това усещане го съсипва.

Почти не говориха в колата на връщане, но когато стигнаха до стълбите, Кортни ясно показа на Сет, че няма да бъде поканен да пийнат по нещо, нито пък на чашка кафе или каквото и да било друго.

— Не съм и очаквал да ме поканиш — каза Сет, все още малко замаян от разкритията на вечерта, — но искам честно да те предупредя. Ще ми трябва малко време, за да подредя мислите си, но щом го направя, ще се върна отново. — Кортни опита да изчезне през вратата, но Сет не го допусна. — Не съм чак толкова объркан — засмя се той и я грабна в ръцете си.

Протестите на Кортни потънаха в устните му. Обхвана я същата слабост, като онази сутрин, в конюшнята. Безсмислено бе да повтаря на ръцете си да не обгръщат врата му или на устните си да не отвръщат на неговите. За пръв път от много години тя се чувстваше свободна от всичките страхове, който изпълваха нощите й. Би било толкова лесно просто да се отдаде на този мъж и да му позволи завинаги да се грижи за нея.

Целувката на Сет носеше цялата нежност и дълбочина, която Кортни би очаквала от един влюбен мъж. Ръцете му я бяха обхванали в нежна прегръдка, устните му ласкаво докосваха нейните — леко ги целуваха, леко ги допираха, леко ги хапеха. Сякаш тя беше най-скъпото нещо на света.

След това, в неволен пристъп на страст, Сет погълна устните й, езикът му си проправи път между тях, промуши се между зъбите й достигна устата й. Тялото на Кортни се притискаше към неговото и тя почувства силата на мускулестите му бедра, а още по-силно бе усещането за пулсиращата енергия на тялото на Сет. Езикът му изследваше устата й — търсещ, опитващ, желаеш,. Кортни се долепи до него още по-плътно, боеше се, че никога няма да я пусне да си върви, но също толкова силен бе страхът, че може да го направи.

Изведнъж всичко свърши и той си тръгна.

Целувките му я оставиха бездиханна, но след като мисълта й отново започна да работи, Кортни реши, че може би не е чак толкова неприемливо да се отдаде на Сет. Всъщност трябваше да изчака, докато нещата около фермата се поуталожат и после можеше да му каже за баща си, вероятно нямаше да е чак толкова зле да си позволи да се влюби. Мислеше, че няма да й е много трудно да го направи.

Нещо обаче й подсказваше, че Сет не е от хората, които чакат, особено ако от това зависи собственото им щастие. Тази вечер тя бе поставила началото на нещо. Независимо колко повърхностна бе причината да облече роклята, Кортни имаше предчувствието, че последиците от това ще бъдат изключително важни.

В една студена януарска сутрин Кортни наблюдаваше жребчетата, които бяха вече двегодишни, докато се връщаха от дълга обиколка. Все още работеха на групи, но тя бе увеличила натоварването, за да стегне мускулите им. Скоро щеше да ги изпрати при професионални треньори във Флорида и Калифорния. Тогава щеше да има повече време за Гас и двете кобили, които трябваше да раждат в началото на зимата.

Но точно сега мислите й не бяха насочени нито към жребчетата, нито към Гас, нито към кобилите. В тях беше Сет.

Беше идвал във фермата половин дузина пъти след последната им вечеря. Имаха няколко дълги разговора, той продължаваше да се интересува живо от Айдъл ауър и напредъка на жребчетата и се държеше с нея като с обикновен бизнес партньор. Кортни си каза, че може би е сбъркал в преценката на чувствата си и че така сигурно е по-добре, но въпреки това изпитваше необяснимо раздразнение.

Ти си като дете, повтаряше си тя. Когато разбереш, че не можеш да имаш нещо, започващ силно да го искаш. Ако нямаш достатъчно мозък и си готова да направиш нещо, което не би трябвало, радвай се поне, че Сет има достатъчно и за двамата. Знаеш, че е невъзможно да бъдете повече от приятели. Ти се противопоставяш на всичко.

Какво си мислиш, че щеше да излезе, ако се бяхте влюбили и сключили брак?

В продължение на месеци, а може би седмици, щяхте да спорите на закуска, на обяд, на вечеря, в леглото и още пет-шест пъти през деня. Той няма да може да разбере защо влагаш парите си в земя и коне, които не гарантират сигурна възвращаемост. Ти никога не ще проумееш защо продава коне и то толкова хладнокръвно, сякаш става въпрос за крави.

Предполагаше, че някъде по света има хора, които обичат кравите не по-малко, отколкото тя конете, но не можеше да разбере как е възможно това.