Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

Сет направи, каквото му каза и изпита съмнителното удоволствие да види как Доулинг се отказва. Добре де, каза си фаталистично, ако беше допуснал грешка, тя поне му излезе евтино. Макар да имаше недостатъци, това бе изключително ниска цена за кобила с нейната плодовитост. С малко късмет би могъл да запази жребчето и следващата година да го продаде за по-добра цена.

— Направи най-изгодната сделка от целия търг — каза Кортни, очевидно доволна от себе си. — Сега можем да си седнем и да изчакаме кобилата Дамаскус, но ако я искаш, ще трябва да платиш доста повече.

Сет не я купи. Трябваше да плати прекалено висока цена.

— По-добре да отида да си прибера покупката — каза той, когато наддаването приключи. — Искаш ли да дойдеш с мен?

— Не мога, имам много работа във фермата.

— Утре ще дойдеш ли пак?

— Добре, но се съмнявам, че ще мога отново да открия нещо толкова добро.

— Наистина харесваш тази кобила, нали?

— Ако бе подходяща за Гас, щях да заема, изпрося или открадна пари, за да я купя. Изчакай малко и ще видиш, че ще притежаваш шампион. Ще ми бъдеш благодарен.

След това тя ускори крачка и скоро се изгуби в тълпата, оставяйки слисания Сет да се чуди как така той, най-известният търговец в Кентъки, се остави да го принудят да купи нещо, което не желае.

— Е, това е всичко — промърмори Сет, като се изправи и протегна тялото си. — За пет дни видяхме повече от пет хиляди кобили на този търг.

— И купихме три на изключително добра цена. На третия ден Сет бе купил още две кобили и двете — по съвет на Кортни.

— Няма защо да криеш, че заслугата е изцяло твоя. Знам, че е така и съм готов да го призная, като те заведа на най-хубавата вечеря в цял Лексингтън.

— Благодаря, но няма да мога.

Притесненото изражение се появи отново. Не бе възможно той да е причината. Само нещо, което много тревожеше самата Кортни, би могло да предизвика такава мъка.

— Всеки трябва да яде.

— Ще си направя нещо в микровълновата печка.

— Трябва да приемаш пълноценна храна поне веднъж дневно.

— Правя го — на обяд.

Сет бе решен да не й позволи да избяга и този път. Беше понесъл мъчението да седи до нея три проклети дни и да се държи толкова благопристойно, колкото ако й беше брат. Все пак не я канеше в апартамента си или в някакво закътано кафе. Освен това нуждата му да бъде до нея се бе засилила. През последните три дни я беше видял в нова светлина. Тя бе весела, жизнена, открита, пълна с ентусиазъм. Сет дори ревнуваше, че работата й я прави щастлива по начин, по който той самият не можеше.

— Имаш нужда да излизаш. Работиш прекалено много. Една вечер почивка ще ти се отрази добре.

— Последните три дни прекарах извън фермата. Ще бъда затрупана с нова работа, още преди да успея да наваксам пропуснатото.

— В такъв случай, ако се забавляваш тази вечер, няма какво да изгубиш.

— Съжалявам, но наистина не мога.

— Дори само една вечер?

— Не.

— Да не би да искаш да кажеш, че не можеш, защото се страхуваш?

Сет знаеше, че поема риск, но нямаше намерения да остави Кортни да се измъкне лесно.

— Не, нямам това предвид.

Кортни изглеждаше раздразнена, но Сет продължи да я притиска.

— Страхуваш се да останеш насаме с мен.

— Бях сама с теб цели три дни — каза топло Кортни.

— Сама с около три хиляди придружители. Не ми позволяваше нито да те вземам, нито да те карам до вас. В ресторанта също няма да сме сами. Ако те е страх да се качиш в колата ми, можем да са срещнем направо там.

— Не се страхувам да остана насаме с теб — продължи да настоява Кортни, но очите й не срещнаха погледа му.

— Напротив. Страхуваш се да не те целуна отново, а ако го направя — да не би да изгубиш контрол над себе си и да ми отвърнеш.

— Грешиш — отговори Кортни ядосано. — Не искам да ме целуваш.

— Имаш предвид, че не искаш да приемеш факта, че може да ти хареса да те целувам. Решила си, че в живота ти няма място за нищо друго, освен Гас и работата. Нямаш време да бъдеш човек, да бъдеш жена, да си дадеш шанса да откриеш, че животът не се свежда само до конете.

— Най-важното нещо в живота ми е фермата.

— Защо?

— Защото е така — изломоти Кортни.

— Защо?

— Току-що ти отговорих.

— Ако ми беше казала, че най-важното нещо в живота ти са твоят съпруг и децата, защото не се чувстваш пълноценна без тях, или кариерата ти, защото искаш да имаш принос за обществото, щях да ти повярвам. Но ти не ми каза нищо. Това ме кара да мисля, че фермата ти служи за прикритие, защото всъщност се страхуваш от живота, боиш се да се докоснеш до истинските чувства и страсти. Какво чакаш, някой който да дойде и да озари небето, да направи така, че да зазвънят звънци, птици да запеят и цветята да разцъфнат?