Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

Усещаше и парфюма й. За първи път, откакто я познаваше, Кортни излъчваше подобен аромат. Сред смесицата от миризми, които се носеха наоколо, той беше слаб, едва доловим, точно такъв, какъвто Сет очакваше от една жена, която не си губи времето с женски занимания. За Сет той беше безумно съблазнителен. Кортни доближи главата си към неговата и той почувства аромата на косата й, представи си, че я докосва. На изкуствената светлина тя изглеждаше тъмночервена, без оранжевите оттенъци, които толкова ярко блестяха на слънцето.

— Но най-много харесвам кобилата Ниджински.

— Но нейните жребчета никога не са ставали състезателни коне — обади се все пак Сет, като полагаше усилия да съсредоточи мислите си върху избирането на кобили.

— Такова ще бъде и мнението на останалите, затова ще можеш да я купиш за половината от реалната й стойност.

— Видях как тичат първите й две жребчета. Мисля, че бих могъл да ги надбягам и двете.

— Всички знаят, че потомците на Ниджински са изключително издръжливи, но съзряват късно и трябва да се обяздват на трева. Тъпият им треньор ги обучава още докато са прекалено млади, съвсем кратко време и върху почва, а не на трева.

— А какво ще кажеш за майката и жребчето, с което е бременна?

— Кобилата е била наранена при тренировките и така и не е могла да се възстанови напълно. Кончетата от първото й раждане изглеждат страхотно. Това, което носи в момента, ще е още жребче, когато другите вече се състезават. Цената ще се утрои дотогава.

— Толкова ли ти харесва жребчето?

— Толкова, че то оплоди двете ми кобили близначки.

— Не знаех, че имаш кобили.

— Те са наполовина сестри на Гас и са от мистър Проспектър.

— Две бременни кобили, без да броим Пролетна светлина са цяло състояние. Защо не си ги споменавала никога?

— А за какво да го правя? Както и Гас, те не се продават. А сега спри да говориш. Искам да видя колко ще дадат за тази кобила. Бас държа, че ще се продаде за повече от милион.

Сет би могъл да й каже, че първоначалната цена на животното е милион и половина, но не го направи, мислеше за кобилите на Кортни. Чудеше се колко ли други неща не му бе казала.

Но той не дойде на търга, за да се притеснява за Кортни, а за да положи основите на възстановяването на собствената му ферма. Това беше сериозна стъпка, за която бе мислил отдавна, но досега не беше се наемал сериозно да я направи. Сет знаеше защо се реши така внезапно. Заради Кортни и фанатичното й себеотдаване на Гас и фермата. Би следвало да й каже това, но не му се искаше да го признава. Ако трябваше да бъде честен, той всъщност се срамуваше.

Но след като взе решението за собствена ферма, искаше да бъде сигурен, че е купил най-добрите кобили, които може да си позволи. Още не знаеше дали ще продава жребчетата, или ще ги пуска да се състезават — в този бизнес не можеше да си позволи да инвестира огромен капитал за дълъг период, но кобилите щяха да бъдат основата на собственото му стопанство. Те трябваше да са добри.

Кобилата бе продадена за един милион и осемстотин хиляди долара. Останалите няколко животни също бяха прекрасни, най-евтиното се продаде за седемстотин и петдесет хиляди. След това дойде ред на Ниджински. Първоначално тя привлече няколко купувачи с външния си вид, но когато направиха справка с каталозите си, техният ентусиазъм се стопи. Започнаха да шушукат помежду си в очакване да се появи нещо по-интересно.

— Какво мислиш? — Каза го съвсем тихо, за да не може никой друг да долови възбудата в гласа й.

— Изглежда чудесно, но никой не се заинтересува. Сигурно причината е в рекордите на първите й две жребчета.

— Аз съм ги обяздвала — изсъска гневно Кортни. — Знам какво биха могли да постигнат. Ако не купиш тази кобила, ще пропуснеш най-изгодната сделка в живота си.

Въпреки препоръките на Кортни Сет не бързаше да наддава за кобилата. Ако имаше и най-малкото съмнение по отношение на нещо, предпочиташе да спести парите си. Гласът на Кортни рязко наруши вглъбението му. Тя бе вдигнала ръка, за да предложи петдесет и пет хиляди за кобилата.

— Защо не ми каза, че я искаш? — попита Сет съвсем тихо. — Няма да наддавам срещу теб.

— Наддавам вместо теб.

— Не можеш да го правиш! — Шепотът му беше изпълнен с възмущение, а това, което изрече — слабо казано, но какво може да се каже на човек, който току-що е нарушил основното нравило на търговете — да не предлагаш йена, която нямаш намерение да плащаш?

— Трябваше. Докато ти размишляваше, мистър Доулинг щеше да ти я отмъкне под носа. Слушай, той дава петдесет и шест хиляди. Веднага кажи шестдесет и той ще се оттегли. Ако се колебаеш още, ще продължи да наддава и в крайна сметка кобилата ще ти излезе с петнадесет хиляди по-скъпа.