Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

Кортни се почувства ободрена, докато вървеше по пътечките между боксовете на конете, които трябваше да бъдат продадени по-късно същия ден. Дори в тази мразовита ноемврийска сутрин се чувстваше смесицата от миризми, топли и познати за Кортни, които я накараха да се усмихне от удоволствие. Тя отпи от кафето и лапна последното парче от сандвича си.

Трябваше ли Сет Камерън да я извлече от пашкула й, за да разбере, че се е изолирала от света? Точно Сет, който не можеше да приеме, че не за всеки на този свят застраховката е от жизненоважно значение, Сет, когото не можеше да изхвърли от мислите си дори когато не бе пред погледа й, Сет, който събуждаше в сърцето й болката, изпитана при смъртта на дядо й. Отново се бе върнал в живота й и Кортни знаеше, че й се иска той да остане.

В последния момент бе взела решението да отиде на търга един час преди срещата със Сет и сега се радваше, че го е направила. Чувстваше се като някогашната Кортни. Не знаеше дали това се дължи на тръпката да бъде сред много хора и коне, обаче изпитваше такава увереност в себе си, каквато не бе усещала откакто почина дядо й.

Допи последната глътка от кафето си, изхвърли чашката и започна да разглежда един от петте каталога, в които бяха включени обявените за продажба коне. Винаги ставаше така, че някой е имал тежка година или съкращава стопанството си, или просто прави отбор на добитъка си. Съответно, при малко повече късмет и добро познаване на собствените животни, човек можеше да направи много добри покупки.

Тя не беше съвсем сигурна, че Сет наистина цени компетентността й, както беше казал, но така или иначе Кортни се гордееше с познанията си, макар и да не бяха чак толкова големи като тези на дядо й. Библиотеката на стареца бе сред най-добрите частни събрания от литература на тема отглеждане на коне в целия щат, а може би и в страната, и Кортни всяка нощ посвещаваше по няколко часа на изучаването на тези дебели томове.

Тази година нямаше да купува нищо за себе си, защото й липсваха пари, но от следващата Гас щеше да започне да печели състезания. Щеше да използва всичките си познания, за да купи най-доброто за него.

Не беше необходимо Сет да й казва, че ако иска да възстанови фермата, ще трябва да купи нови животни. Кортни бе разбрала това още преди смъртта на дядо си, когато виждаше как продава конете година след година. Тя се притесняваше всеки път, щом погледнеше към някоя празна конюшня и правеше планове за това в нощите, докато седеше над книгите.

Но сега, почти три години по-късно, Кортни беше не по-близо до целта си, отколкото в деня, когато почина дядо й. Въпреки че посвещаваше всяка минута от живота си на фермата, вършеше работата на наемните работници сутринта, мъдруваше над ведомостите и изплащането на дълговете заедно с Тед през деня и изучаваше родословията през нощта, докато очите й ставаха червени и започваха да я болят, прогресът беше съвсем малък. Вече се чудеше дали ще успее сама да запази фермата, дори ако Гас станеше шампион.

Прекъсна се сама. Имаше предостатъчно време да мисли за това. Точно сега трябваше да разгледа каталозите. Явно, че оценяването на кобили за разплод бе едно от малкото неща, за които Сет Камерън смяташе, че може да прави без негова помощ, и Кортни бе твърдо решена да не му даде повод да се съмнява в способностите й.

Тридесет минути по-късно тя отиде на площадката на търга.

— Чудех се къде си — каза Сет, когато Кортни изникна от тълпата. — Видях колата ти на паркинга.

Търгът Кийниланд бе най-големият търг за продажба на кобили и привличаше купувачи от целия свят. Затова, макар и местата да се получаваха само с резервации, паркингите се пълнеха много рано.

— Дойдох рано, за да мога да огледам някои от кобилите. Ако не бях сигурна, че Тед ще се противопостави, категорично бих се изкушила да купя една-две и за себе си.

— О не, не искам да се конкурирам с теб, предпочитам да вложиш всичките си усилия в търсенето на няколко скрити съкровища за мен.

Бяха принудени да прекъснат разговора, докато си проправяха път. Студеният вятър ги накара да ускорят крачките си. Влезеха ли веднъж в павилиона, щяха само да изгубят малко време, докато поздравят старите си познати и да бъдат представени на някои нови лица, но Сет виждаше, че Кортни вече гори от нетърпение.

— Избрах две кобили, които трябва да купиш, едната ми хареса особено много.

— Добре, убеди ме.

Сет слушаше внимателно, но бе впечатлен повече от подхода на Кортни, отколкото от това, което тя казваше. Освен когато говореше за Гас, той никога не я бе виждал да изглежда толкова възбудена и уверена. Тя се доближи до него, за да му покаже нещо, свързано с родословието на кобилите, и рамото й се допря до неговото тяло, докато сочеше каталога. Тя сякаш не почувства докосването, но Сет почти изгуби концентрация. Елегантното й, добре оформено тяло го привличаше силно от много време, а сега тя бе до него, предаваше му своята топлина и възбуда.