Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

— Май смяташ да продължиш да я държиш в себе си.

— Да, още известно време.

— Защо?

— Боли ме прекалено много, когато говоря за това.

Кортни вдигна очи към Сет и той бе шокиран от сълзите в тях. Макар и да бе плакала веднъж на гърдите му, Сет възприемаше Кортни като жена със силен дух. Не знаеше как да тълкува насълзените й очи, но бе щастлив да види дори тази миниатюрна пролука в бронята на Кортни.

— Ще продължиш да се мъчиш, докато не изкараш болката от себе си и не се изправиш лице в лице с нея.

— Знам, но не мога да го направя наведнъж, трябва да сторя това стъпка по стъпка.

Те стигнаха до частната тренировъчна писта и за изненада на Сет Бари Престън очакваше Кортни. Проклятие, тя тъкмо бе започнала да разкрива себе си.

Нямаше никаква надежда точно сега да я накара отново да говори с него. Тя и Бари Престън се впуснаха в дискусия за Гас, а Сет не се самозалъгваше, че мястото му е преди коня. Стигна до извода, че Кортни го обича, но на фона на фермата, Гас, силното чувство за вина и болка, което носеше по двадесет и четири часа в денонощието, той нямаше шанс да получи по-голямата част от вниманието й. Сет пренебрегваше своята работа заради Кортни, а тя използваше нейната като щит срещу него.

По дяволите! Чувстваше се като състезател по бягане с препятствия, чиято писта никога не свършва. Независимо през колко препятствия успяваше да премине, винаги имаше още едно.

— Имам среща, която не мога да пропусна — каза той, прекъсвайки разговора им за това дали костите на Гас са достатъчно твърди, за да издържат тренировките. — Ще те посетя отново при първа възможност.

Кортни кимна и Сет побърза да си тръгне, преди да й е казал нещо грубо.

Тя го проследи и докато вървеше през ливадата, я обхвана силно чувство на самотност и тъга. За момент й се прииска да тръгне след Сет, но настоятелният глас на Бари отново изискваше внимание.

— Съжалявам, не можах да чуя какво казахте — рече тя и отдели погледа си от отдалечаващата се фигура на Сет.

Кортни стоеше пред хладилника и се чудеше какво да си приготви за вечеря. Не й се ядеше нищо от това, което имаше, но трябваше да хапне нещо. И така, тя стоеше там, чувстваше се като глупачка и се чудеше защо в последните дни й е толкова трудно да се съсредоточи дори върху най-простите неща.

Разбира се, знаеше, че това е заслуга на Сет. Преди да се появи с лъскавия си ягуар, никога не бе имала подобни трудности. Сега се държеше като безхарактерно нищожество и се двоумеше за всяко свое действие. Цяло чудо бе, че успя да се облече сутринта. Последния път, когато ходи на парти, й бе необходим почти цял час, за да избере какво червило да си сложи, и причината, разбира се, не беше мистър Ханкок. Кортни не му обърна никакво внимание цяла вечер.

Като се изключат няколко кратки посещения, бе виждала Сет само три пъти през последните два месеца. Веднъж я бе поканил на вечеря с един от клиентите си. Другите два пъти я беше водил на партита, свързани с търговете в Кийнланд. Излизанията бяха страхотни, но Кортни усещаше напрежението между нея и Сет. Знаеше, че грешката е нейна, но колкото по-дълго Сет се държеше на разстояние, толкова повече тя се чудеше дали не бе направила от мухата слон. Нима не беше възможно когато Сет каза, че я обича, да не е имал предвид истинския смисъл на думата, онзи смисъл, който предполага ангажименти, пълно себеотдаване, размяна на сърца, силно чувство, което оставя безкрайна болка, ако бъде разрушено?

Много хора не схващаха любовта като толкова сериозно обвързване и бе съвсем възможно Сет да е един от тях. Кортни се подразни, усетила как сърцето й ускорява ритъма си при мисълта, че може да има начин да се наслаждават един на друг, без да се нараняват взаимно. Една умна жена би трябвало да знае кога да си тръгне.

Кортни не осъзнаваше колко е самотна, преди да се появи Сет. Марша се омъжи в период, когато тя беше прекалено заета да се измъква от дългове, и съответно не се почувства изолирана. Може би нямаше да го съзнава и сега, ако Сет не я бе накарал да спре да забелязва само Гас и фермата. Кортни не бе съвсем сигурна дали се радва, че са й отворили очите. Преди наистина бе самотна, но поне животът й бе подреден и Кортни винаги знаеше какво иска.

Би могла да продължава и сама, но й харесваше целият персонал отново да е на работа. А и Тед беше доста по-щастлив. От Коледа насам фермата печелеше достатъчно, за да покрият разходите си. Трябваше само да намери пари, за да плати за оплождането на кобилите. Никога не би се съгласила на съсобственост за жребчетата, но се трогна, че Сет си е създавал главоболия да уреди такъв вариант, нищо че не й харесваше.