Лей Грийнууд - Фърн

И двамата се бяха старали да избягват тази тема.

— Сега вече знам, че е така. — След тези думи Медисън замълча за малко. — Аз също ви нагрубих несправедливо.

— Не бяхте по-груб от мене…

— Според Джордж би трябвало да ме затворят дори само за това.

— Джордж е джентълмен. Съмнявам се дали той би разбрал човек с вашия темперамент.

Медисън избухна в смях.

— Все забравям, че не познавате много добре семейството ми.

Тя бе изненадана от реакцията му.

— Не можете да отречете, че Джордж е джентълмен.

— И не го отричам — отвърна Джеймз, без да спира да се смее. — Понякога дори и модерните ми дрехи и образованието ми не са добро прикритие.

— Не съм казала подобно нещо.

— Но точно това имахте предвид.

— Не познахте.

— Вземам си бележка. Тъй като през следващите няколко седмици има голяма вероятност да се срещнете с още някои от мъжете на семейство Рандолф, бих искал да ви дам един съвет: ние може и да имаме различна външност, но вътре в себе си сме почти еднакви. Никой мъж на този свят, нито дори Хен, не би бил по-безскрупулен от Джордж, ако нещо заплашва семейството му. Никой, нито дори и Джордж, не може да прояви по-голямо разбиране от Хен. Ние всички сме синове на баща си, а в целия щат Канзас не се е раждал по-зъл човек от него.

Фърн го зяпна.

— Когато гледате Джордж, Хен и мен, вие гледате три лица на един и същ човек.

— Но вие не си приличате!

— Така е само на пръв поглед. Никога не бихте успели да ни разберете, ако ни разглеждате поотделно.

Това изплаши Фърн. Ако той не лъжеше, тя не знаеше абсолютно нищо за него. Това я тревожеше и тя се опасяваше, че само след миг до нея може би ще седи един напълно различен човек.

Спомни си нежността на целувката му. Той може и да я беше целунал против волята й, но тя не се беше почувствала принудена.

На нея щеше да й хареса, ако той се държеше като Джордж, но тя се тревожеше, че Медисън може да има характера на Хен. Фърн бе срещала Хен само веднъж и бе открила, че на него му липсват емоции. Той беше един безчувствен убиец, който не съжаляваше за нищо и вероятно не даваше никакъв шанс на жертвите си.

Мисълта, че и Медисън може да е като него, я накара да потръпне.

— Разкажете ми за живота си на Изток — каза тя.

— Няма да ви бъде интересно.

— Може би не, но няма как да знам дали сте прав, ако не ми разкажете. — Поне не му беше казала, че не би разбрала.

— Аз съм адвокат и помагам на предприятия да използват закона, за да спечелят пари.

— Но това няма нищо общо с опита ви да откриете кой е убил Трой.

— Напротив, между работата ми и този случай има доста общи неща. Освен това аз съм единственият адвокат в семейството.

— Брат ви няма ли пари да наеме друг адвокат?

— Досега Джордж беше достатъчно учтив и не си помисли, че имам нужда от чужда помощ.

— Разкажете ми нещо повече за работата си — каза Фърн, като си напомни, че искаше да избягва всичко, свързано с неговото семейство или смъртта на Трой.

Но докато Медисън й говореше, Фърн се улови да мисли за жените, които той познаваше, и за поведението му пред тях. Трой бе ходил в Чикаго и Ню Орлиънз и й беше разказал за красивите къщи, страхотните купони и за жените, които мъжете търсели, когато им се приискали малко развлечения.

Тя не можеше да спре да се чуди какво ли би било да живее в един такъв свят, дори и само за малко. Не можеше да си представи, че е възможно да спи колкото й се иска, да има прислужница, която да й носи закуската в леглото, да има втора прислужница, която да я облича в рокли, всяка от които струва повече от фермата на баща й; да я заобикалят дузини красиви млади мъже, които да я молят да говори с тях, да се разхожда с тях, да танцува с тях, да сяда до тях или да изразяват готовност да дадат живота си за цвете от косата й, за кърпичка или за открадната целувка.

Струваше й се, че това е някакъв приказен свят, който е твърде нереален, за да може наистина да съществува, дори и за красивите, богати, разглезени жени, обитаващи вселената на Медисън. Дори и най-красивите и най-разглезените жени трябваше да вършат някаква работа.

Но Фърн имаше мъглявото подозрение, че те не го правеха, че светът, в който Медисън бе живял, преди да дойде в Абилийн, бе толкова различен от нейния, че тя би била загубена, ако случайно се окажеше в него.

„Което ще ти дойде добре, ако направиш нещо толкова глупаво, като да отидеш в Бостън.“

Фърн се изтръгна от мечтите си. Тя никога нямаше да отиде в Бостън или някое подобно място, беше се родила в Канзас и щеше да остане тук до края на живота си.