Лей Грийнууд - Фърн

— Монти ще ти хареса. Той не прилича на Джеймз.

Фърн с изненада откри, че сравнението на Роуз я раздразни. Тя бе обвинявала Медисън за всички лоши неща, които можеше да измисли, но сега осъзна, че й се искаше да го защити. Сигурно си беше изгубила разсъдъка.

— Вземи тази нощница — каза Роуз.

— Не мога.

— Разбира се, че можеш. Аз имам много такива. В моето състояние това е единствената дреха, която мога да облека.

Фърн трябваше да си признае, че й харесваше да облича нощницата. Това я караше да се чувства женствена, макар да знаеше, че не е такава. Беше малка проява на суетност, също като носенето на дълга коса и фина долна риза, но напълно безопасна, докато помнеше, че е само една илюзия.

— Добре, ще я взема, но не знам кога ще мога да я облека. Ако татко я види, сигурно ще си помисли, че съм откачила.

Тя се запита какво ли би си помислил Медисън за това. Глупав въпрос. Ако той искаше да види жена, облечена за лягане, щеше да си потърси някоя по-хубава и по-женствена, на която много повече щеше да й отива розовото.

Фърн се зачуди дали той имаше любовница. Едва ли. Беше твърде принципен, за да прелъсти една дама. Ако се нуждаеше от задоволяване на физическите си нужди, сигурно се обръщаше към някоя лека жена, както правеха тексаските каубои, когато пристигаха в Абилийн след два или три месеца път. Запита се какви ли са леките жени в Бостън. Вероятно приличаха на дами повече от която и да било жена в Абилийн.

— Трябва да имаш повече от една нощница — каза Роуз. — А също и хубави рокли. Всяка жена има към себе си задължението да изглежда възможно най-красива. Това променя начина, по който мъжете се отнасят с нас.

Но не би променило начина, по който се отнасяха с нея. Никой в Абилийн не си спомняше да я е виждал някога в рокля и никога нямаше да я видят.

— Тук не искат жените да са красиви — каза Фърн. — Мъжете са много по-доволни, ако сме силни и корави работнички.

— В Тексас също харесват работещите жени — отвърна Роуз, — но няма причина да не бъдем едновременно и силни, и красиви. Освен това аз очаквам от Джордж да изглежда привлекателен. Това, че е постоянно сред коне и крави, не му дава правото да мирише като тях.

Фърн се разсмя.

— Ще кажа това на татко следващия път, когато се върне вмирисан на обор.

— С мъжете не можеш да говориш разумно — предупреди я Роуз. — Те няма да те разберат.

— Не ме разсмивай, че още ме боли.

— Което доказва само, че все още не трябва да си тръгваш. Как мислиш да се прибереш? Не можеш да яздиш в това състояние.

— През живота си съм яздила повече, отколкото съм ходила — отвърна Фърн, докато се чудеше къде да прибере розовата нощница. Нямаше друго подходящо място освен дисагите й, но тя не искаше дрехата да мирише като коня й. Не че имаше намерение да казва на някого, че има нощница, но щеше да бъде хубаво да знае, че дрехата е скътана на дъното на шкафа й.

— Може и така да е, но не си в състояние да яздиш сега.

— Аз съм по-силна, отколкото си мислиш.

— Може би, но виждам как се мръщиш при всяко движение.

— Вероятно ще продължа да се мръщя още една седмица, но от това не се умира.

— Винаги ли си такъв инат? — попита Роуз раздразнено.

— Обикновено съм по-лоша — отговори Фърн и се опита да се усмихне. — Сега съм много учтива.

— По дяволите учтивостта ти! Аз съм загрижена за здравето ти.

— Ще се оправя. Падала съм и по-зле и никой не се е грижил за мен. Майка ми почина, докато се опитваше да даде живот на сина, който баща ми винаги е искал.

— Моята умря, когато бях на дванадесет, но мисля, че баща ми беше доволен от дъщеря си.

— И моят също, докато си върша работата.

— Искаш да кажеш, докато се дължиш като син.

— Вината не е негова — отвърна Фърн, като избягваше да гледа Роуз в очите. — Аз сама направих избора си.

— Защо? — попита удивена Роуз. — Ти си толкова красива, че половината от мъжете в Абилийн са щели да утъпкват пътя до фермата ви.

— Недей! — каза Фърн в отчаян опит да блокира достъпа на думите й до слуха си. Трябваха й години, за да приеме факта, че не е красива, и сега не искаше никой да я убеждава в противното, това би дало възможност на някой като Медисън отново да я нарани.

— Може и да си имала труден период — каза Роуз, — но не познавам жена с по-хубава фигура от теб. Завиждам ти за нея, откакто те видях за първи път. Дори и на госпожа Абът правиш впечатление.

Фърн усещаше, че Роуз нямаше да се предаде, докато не й кажеше защо предпочита да се облича като мъж и изпита облекчение, когато видя Медисън да влиза, въпреки че се зачуди защо сърцето й ускори ритъма си.