Лей Грийнууд - Фърн

Точно затова и ругаеше от време на време.

Знаеше, че трябва да й се извини за поведението си. Независимо от думите, с които го беше посрещнала в Абилийн, независимо от всичките й усилия да го дразни след това, когато се бе успокоил и бе започнал да мисли трезво, Медисън бе решил, че тя няма нищо общо с нападението срещу него, но какво да прави, близостта на Фърн винаги объркваше мислите му.

Може би нещата щяха да се оправят, ако те престанеха да се карат всеки път, когато се срещнеха. Тя имаше пълното право да желае наказание за убиеца на братовчед си, а той имаше пълното право да желае обвиненията срещу Хен да отпаднат. Тя нямаше причина да не го харесва, поне не би имала, ако спреше да се държи като арогантна луда глава. Ако той не можеше да я убеди в невинността на Хен, как тогава можеше да се надява, че ще убеди съдията и съдебните заседатели?

Той имаше работа за вършене и техните препирни отвличаха вниманието му. Всеки път, когато тя го нападнеше, той си го връщаше. След това започваше да се чувства виновен и да мисли, че трябва да се извини, което от своя страна го ядосваше още повече. Крайният резултат беше, че мислеше само за Фърн и забравяше за брат си.

Неохотно започваше да я уважава. Тя се държеше предизвикателно с него, но поемаше нанесените й удари, без да се оплаква. Медисън не разбираше защо въпреки всичко Фърн му харесва. Как изобщо беше възможно той да харесва каквото и да било в тази дивашка страна?

Джеймз излезе от стаята си и си помисли, че всички обитатели на хотела са се събрали в тесния коридор. Някои го поздравяваха с потупване по гърба, други — с любопитство, трети — с гняв. За него беше удоволствие да поздрави всички с широка усмивка.

Може би защото през цялото време си мислеше за Фърн.

Защо не можеше да си избие от главата мисълта за нея? Тя не беше нито красива, нито богата, нито пък блестеше с ум. Тя беше една непозната от някакво смотано градче, разположено някъде в пустошта. Трябваше да й даде заслуженото.

— Добро утро, господин Рандолф — поздрави го мъжът на рецепцията. — Надявам се, че банята ви е харесала.

— Ще трябва да се изкъпя още няколко пъти, преди да се почувствам чист, но ми се струва, че дълготрайните увреждания от престоя ми в затвора ще се отразят предимно на мозъка ми.

— Едва ли е нещо, с което човек като вас да не може да се справи — отвърна мъжът.

„Мазен негодник — помисли си Медисън — до какво ли се домогва?“

— Чух, че Рийд и Пайк са ви накарали да се биете с тях. Вероятно са си помислили, че сте лесна жертва.

— Изглежда, всички тук са си помислили същото. На тях им беше забавно да гледат.

— Чувам, че сте се справили доста добре. Някои бяха много изненадани.

— Има един спорт, в който ме смятат за доста добър — каза Медисън с нотка на гордост. — Боксът.

Въпреки многото хора по улиците, градът изглеждаше спокоен. Добрите граждани на Абилийн вършеха работата си рано сутринта. Дори и разхождащите се каубои изглеждаха трезвени.

Жените пазаруваха и разменяха клюки, докато децата им се стрелкаха от едно място на друго в търсене на забавления. Медисън започваше да осъзнава, че тези жени вероятно трябваше да бъдат също толкова твърди, колкото и Фърн, за да могат да оцелеят и да отгледат семейството си тук на запад. Това бе качество, което той вече оценяваше.

Не че му се искаше да се жени за жена от Запада — тя никога не би се вместила в бостънското общество. Освен това в Бостън имаше една дузина млади жени, които биха били отлични съпруги. Сестрата на Фреди — Саманта — беше от момичетата, на които той се възхищаваше: красива, образована, винаги подходящо облечена и с безупречно поведение. За съжаление, хората с безупречно поведение никога не бяха достатъчно жизнени, за да го заинтересуват.

Странно беше, че изобщо си мислеше за брак. Може би срещата с Джордж и растящото му семейство бяха събудили инстинкта у него. Той реши, че трябва сериозно да обмисли всичко това, когато се завърне обратно в Бостън.

Запита се на колко ли години е Фърн и дали тя изобщо искаше да се омъжи. Медисън си помисли, че дори и в Канзас би трябвало да облече рокля, преди някой мъж да я помоли да стане негова съпруга.

Джеймз се запита как ли би изглеждала Фърн в подходящи дрехи. Той не можеше да си я представи в нещо друго освен панталон, елек и нахлупена над очите широкопола шапка. Човек би решил, че това едва ли е картина, която би го накарала да стои буден през нощта.

И въпреки всичко бе станало точно така.