Лей Грийнууд - Фърн

— Но аз не…

— А сега ще бъде най-добре да се върнете при госпожа Абът. След падането ви вчера трябва да си лежите в леглото. Сигурно ви боли адски.

Тя погледна към кошницата с храната и се почувства идиотски. Той нямаше да я изяде. Вероятно щеше да си помисли, че му е сложила отрова.

Фърн се радваше, че гневът й потискаше болката. Тя не искаше Медисън да знае какво й бе коствало да дойде да го види, защото не желаеше да му достави удоволствието да я съжали. Тя искаше да може да го мрази с чиста съвест.

— Не знам защо изобщо дойдох тук — тросна се Фърн. — Вие сте неспособен да разберете проявата на любезност.

— Не мисля, че съм неспособен — отвърна Джеймз, като обмисляше думите й, — но след като още при слизането ми от влака ме посрещнахте със словесни атаки, ми е малко трудно да повярвам, че сте започнали да се интересувате от състоянието ми.

— Изобщо не сте се променили — не отстъпваше Фърн.

— Разбира се, че не съм. Аз съм същият онзи човек, който напусна Бостън, за да защити брат си, същият онзи, който ви заведе при Роуз, когато отказахте да отидете на лекар и който се опита да не се остави да бъде убит от наемниците ви. Това, което се променя, е вашата представа за мен.

— В това ми е грешката! — заяви Фърн и хвърли храната върху масата пред килията. — Вие сте точно такъв, какъвто ви прецених още в самото начало. — Тя се завъртя кръгом и се отправи към вратата.

— Радвам се да чуя това — извика Медисън след нея. — Не обичам да разочаровам хората.

Затръшването на вратата разтърси паянтовата постройка.

— Ако и в Бостън се държиш по този начин, обзалагам се, че всички вдовици се надпреварват да те канят на чай — забеляза саркастично Хен.

— Всъщност е точно така. Колкото и странно да ти се струва, там ме смятат за очарователен човек — приятен, весел, забавен, който винаги върши правилни неща. Нещо трябва да е станало, когато преминах Мисисипи.

Той бе успял да пресече всички опити на Фърн да го съжали, но победата не го радваше. В Бостън Медисън винаги бе успявал да се владее и сега се чудеше защо това не му се удава в Абилийн. На изток Джеймз имаше репутацията на човек, който може да убеди всекиго във всичко, но тук бе достатъчно само да си отвори устата, за да вбеси всички.

Кошницата с храната го обвиняваше безмълвно.

Предишната вечер Медисън се бе надявал, че Фърн ще дойде да го види. Днес тя наистина бе дошла, а той бе направил всичко възможно да я изгони. Какво имаше във Фърн, в този град, в семейството му, че го караше да се държи толкова непривично? Учителите му бяха казвали, че може да разумни какъвто и да било проблем, като използува ума си. Само че сега не бе в състояние.

— Не знаех, че сбиването е станало заради Фърн Спраул — обади се Хен. — Надявам се да ме измъкнеш скоро от затвора, защото не искам да пропусна това ухажване.

— Върви по дяволите! — изръмжа Медисън.

— Не трябва да ставаш от леглото — смъмри Роуз Фърн, докато навличаше нощницата през главата й. — Няма да се изненадам, ако ти се наложи да останеш тук няколко дни повече.

— Мразя го! — беснееше Фърн. — Той е най-заядливият, омразен, саркастичен и тесногръд мъж, когото съм срещала през живота си. На него му липсва разбирането за човешка доброта.

— Липсват му и добрите обноски — вметна госпожа Абът, която все още не бе забравила как Медисън се бе отнесъл с нея.

— Не виждам как би могъл да бъде брат на съпруга ти — обърна се Фърн към Роуз. — Джордж никога не ме е обиждал, въпреки че знае, че според мен Хен е убил Трой. Но Медисън…

Не й достигнаха думите, за да довърши изречението си, но за сметка на това госпожа Абът имаше доста в запас.

— Господин Рандолф е истински джентълмен — каза тя. — Той е толкова мил с моя Ед, който израсна без баща.

— Джеймз бе подложен на огромно изпитание още с пристигането си тук — защити го Роуз. — Може би при други обстоятелства не би се държал по този начин.

— Може би си права — заяви госпожа Абът, — защото ако не си, ще си помисля някои странни неща за бостънското общество.

— Не знам как се държи той обикновено и не искам да знам — продължи ядосано Фърн, без да обръща внимание на госпожа Абът. — Искам само да го видя как си заминава за Бостън веднага щом излезе от затвора. Той презира всичко тук и съм уверена, че ние нямаме нужда от него.

— Така е — заяви госпожа Абът, заемайки твърда позиция срещу Медисън. — Трябва да се постараеш да го държиш настрани от детето си — обърна се тя към Роуз. — Ще бъде ужасен срам, ако той успее да поквари това добро момченце.