Лей Грийнууд - Фърн

— Пайк е още жив — отвърна Том, — но ще държим Рандолф тук, докато не разберем дали ще оцелее.

— Но господин Рандолф не е имал оръжие. Пайк се е прострелял сам.

— Очевидците нямат единно мнение за случилото се — каза Том. — Някои твърдят, че Рандолф е отнел оръжието на Пайк и го е застрелял хладнокръвно.

— Но защо ще го прави? Той дори не е познавал Пайк.

— Права си, но аз не се и опитвам да разбера тексасците.

Фърн щеше да му каже, че Медисън идва от Бостън, а не от Тексас, но реши, че това би било само губене на време.

— Къде е той?

— Вътре, но не можеш да го видиш.

— Опитай се да ме спреш — заяви Фърн и мина покрай Том.

— Виж, Фърн, не е честно от твоя страна да бъдеш мъж, който се прави на жена, когато му изнася — каза Том и също влезе в затвора.

— Ако имах избор, щях да бъда мъж постоянно. — Тя го изблъска навън и затвори вратата.

Фърн изпитваше известна тревога от срещата си с Медисън, но тя отново бе обула панталона си и това й придаваше увереност. В нощницата на Роуз се чувстваше ужасно уязвима, особено като знаеше кой й бе свалил дрехите. Фърн се запита къде ли я беше докосвал Медисън, но реши, че щеше да бъде по-добре, ако не знаеше. Самата мисъл за това я възбуждаше. Никой мъж не я беше докосвал след онази ужасна нощ преди осем години.

Медисън беше в първата килия. Той скочи на крака, когато я видя, и се втренчи в нея с изпълнен със студена ярост поглед.

— Да злорадствате ли идвате, или сте тук, защото ще увисна на въжето до Хен?

Думите му разтърсиха Фърн. Изобщо не й беше хрумвало, че Медисън би си помислил, че тя иска да го види обесен. Това я нарани със силата на болката в ребрата й.

Не можеше ли той да разбере, че тя просто искаше да види убиеца на Трой наказан? Фърн нямаше нищо против семейство Рандолф или лично срещу него… поне вече не. Мразеше само причината, която го бе довела в Абилийн.

— Тревожех се. Знам, че не сте убили Пайк. — Тя вдигна кошницата. — Донесох ви закуска.

— Днес трябва да сте щастлива — каза Медисън, без да обръща внимание на предложената му храна. — Двама от братята Рандолф са тикнати в затвора и няма изгледи да излязат скоро. Ако успеете да накарате и Джордж да направи някоя глупост, което няма да е лесно, можете да видите и трима ни зад решетките. Но ако смятате да ни обесите, ще ви трябват доста въжета. Там, откъдето идваме, има и други Рандолф.

— Никой няма да ви беси — отвърна Фърн. — Еймос каза, че вината не е била ваша.

Медисън крачеше из килията си подобно на затворено в клетка диво животно.

— Става дума за един Рандолф, за някакво си конте, за някакъв печен адвокат от изтока, който се опитва да излъже правосъдието, за някакъв си бостънски сноб, който гледа отвисоко на всички, които не са родени в някой от първите тринадесет щата. Знаете, че вината е моя.

— Медисън, мислиш ли, че е честно да… — прекъсна го Хен.

— Аз само повтарям нещата, които тя ми каза — отвърна брат му, — като от време на време вмъквам и някоя думичка, изречена от Джордж или теб. Не искам тя да си мисли, че съм в добри отношения с когото и да било.

— Еймос ми разказа какво се е случило — намеси се Фърн.

— И вие му повярвахте? Разочаровате ме.

— Знам, че не се държах добре с вас, но никога не съм си и помисляла, че някой би ви обвинил за това, което ми се случи. Със сигурност не съм очаквала Рийд да намекне… да каже… че аз…

Фърн бе толкова разстроена, че едва успяваше да си овладее гласа.

— Да не искате да повярвам, че идеята не е била ваша и че двама души, които не познавам, просто са дошли при мен и са ме предизвикали?

— Не е възможно да си мислите, че съм изпратила някого да ви пребие.

— И защо не? Това е доста удобен начин да се отървете от мен, да уредите бъркотията с Хен и да се уверите, че Джордж никога вече няма да кара крави в Абилийн. Така ще очистите града от семейство Рандолф. Мислех, че точно това искате.

Той изобщо не я слушаше. Беше убеден, че тя е платила на Пайк и Рийд да го нападнат и нищо не бе в състояние да го разубеди.

— Вие извъртате думите ми.

— И какво точно ми казахте?

Какво наистина му беше казала? Много неща, за които сега съжаляваше.

— Казах много неща, които не трябваше — отвърна Фърн, — но не съм паднала толкова ниско, че да карам някого да ви разкара от града. Аз лично ще направя това.

Медисън я погледна яростно.

— След всичко, което преживях през последните няколко дни, вече нищо на тази земя не би могло да ме накара да напусна града ви преди да съм си свършил работата тук. Не знам какво сте направили и какво не сте и не ми пука какво сте искали да кажете. Аз не застрелях Пайк Керъл, а Хен не е убил братовчед ви и преди да си замина, всички в този град ще знаят това.