Лей Грийнууд - Фърн

Очевидно беше, че колкото и да съчувстваше на Фърн, Роуз оставаше лоялна към семейството на съпруга си.

— Но единствените улики сочат Хен.

— Какво направи Медисън вчера?

След падането си Фърн бе забравила, че Медисън бе предизвикал определени съмнения в нея.

— Според него Трой е бил убит от друг човек, който е пренесъл тялото му в къщата на Конър и се е опитал да натопи Хен.

— Той каза ли ти защо мисли така?

— Каза, че трупът не би трябвало да се е вкочанил само един час след убийството, както и че в къщата е твърде тъмно, за да бъде извършено убийството там.

— Това звучи логично.

— Но защо някой в този град би искал да се отърве от Трой? Всички го познаваха от години.

— Не знам нищо за братовчед ти — каза Роуз. — Просто не отхвърляй идеите на Медисън само защото му се сърдиш. Ти може и да не вярваш в целостта на семейството като мен, но трябва да уважаваш интелигентността му.

Вратата се отвори и госпожа Абът влезе с поднос, на който бяха наредени купи, чинии и чаши.

— Закуската ти — изчурулика тя. — Трябва да изядеш всичко, докато е топло.

Фърн не усещаше вкуса на храната в устата си и не чуваше нищо от безспирните брътвежи на госпожа Абът, която се зае да подрежда стаята за втори път тази сутрин. Единственото нещо, за което Фърн можеше да мисли, бяха думите на Роуз.

Може би Трой бе убит от друг човек. Тази мисъл я накара да потръпне. Би могъл да бъде всеки. Тя самата може би е говорила с убиеца поне няколко пъти след убийството.

Би могъл да бъде дори и собственият й баща.

Разбира се, баща й не би убил никого, но и Медисън мислеше същото за брат си. Ако Фърн приемеше невинността на Бейкър на доверие, тя беше длъжна поне да обмисли възможността Хен да бъде невинен. Но колкото повече мислеше, толкова повече възможности й идваха наум. Най-лесно беше да отстоява убеждението си, че Хен е виновен.

Само че тя вече не можеше да направи това. Медисън бе разклатил увереността й.

Както и почти всичко друго.

Медисън престоя в затвора два дни, докато Пайк успее да се възстанови достатъчно, за да бъде в състояние да обясни случилото се на шерифа.

— Късметлия си — каза Хикок, както освобождаваше Джеймз.

— Късметът няма нищо общо с тази работа. — Медисън изобщо не се впечатляваше от репутацията на Хикок. — Нямаше начин да ме признаят за виновен.

— Срамота е, че не можеш да кажеш същото и за брат си — отговори шерифът, засегнат от репликата на Джеймз. Хикок беше свикнал всички да се страхуват от него и самочувствието на този нахакан млад адвокат от Изтока го дразнеше. Като си помислеше, той никога не беше харесвал когото и да било от семейство Рандолф. Джордж винаги се държеше учтиво с него, но шерифът подозираше, че това се дължи повече на длъжността му, а не на личните му заслуги. Що се отнасяше до Хен Рандолф, Бил Хикок не знаеше какво изобщо уважава това момче: на него просто не му пукаше за нищо.

— Ще ти дам един съвет… — започна шерифът.

— Хората тук ми дават съвети от момента, в който слязох от влака — прекъсна го Медисън, без да си даде труд да погледне към събеседника си, — но всички са загрижени повече от собственото си благополучие, а не за моето. — Джеймз облече сакото си, приглади няколко гънки на панталоните си и излезе от килията. — Така че реших да не ги слушам повече.

— Струва ми се, че това не е много добра идея — намръщи се Хикок.

— Не беше добра идея да напусна Бостън — отвърна Медисън, — но след като вече съм тук, възнамерявам да свърша онова, за което дойдох.

— И какво е то? — Хикок знаеше, всички в Абилийн знаеха, но той искаше да го чуе от Медисън.

— Възнамерявам да открия кой е убил Трой Спраул и смятам да стоя на същото това място, когато брат ми излезе като свободен човек от килията си.

— Човек не винаги получава онова, което желае — забеляза шерифът.

— Аз не съм от тези хора — заяви Джеймз и си излезе, без да се обръща назад.

— Брат ти винаги ли е толкова скромен? — попита Хикок след излизането на Медисън.

Хен се изсмя тихо:

— Не се закачай с него, шерифе. Той ще те разпердушини.

— Никой досега не е успявал да направи това — каза Хикок гордо.

— Може и така да е, но досега не си налитал на Медисън.

Медисън огледа внимателно дрехите си, за да се увери, че не са останали явни следи от престоя му в затвора, и се упъти към хотела си, като от време на време ругаеше на висок глас. Беше решил след това да отиде в дома на госпожа Абът, за да види Джордж и Роуз, но също и за да се срещне с Фърн.