Лей Грийнууд - Фърн

— Това е всичко в общи линии — казваше Медисън. — Не е кой знае колко вълнуващо.

„Особено след като не чу нищо от това, което ти говореше. Ще се изложиш като някаква глупачка, ако той те попита за нещо, свързано с работата му.“

Те се отклониха от едва забележимия път в прерията и поеха по дълбоките бразди, водещи към фермата на Бейкър.

— Изглежда, че баща ви си е вкъщи — каза Медисън.

Уинк, кучето мелез на баща й, изскочи иззад къщата и се втурна да ги посрещне, като не спираше да лае.

— Чудя се какво ли е ял татко — каза Фърн. — Той мрази да готви.

— Може да е отишъл до града.

— Той мрази това още повече.

— Трябвало е да наеме някого да ви помага, след като е уволнил Трой. При всичката работа, която вършите, сигурно не ви остава време за готвене.

Фърн усети тръпка на удоволствие. Никой мъж не беше изпитвал загриженост заради работата, която тя вършеше, и Фърн не разбираше защо Медисън трябва да е първият. Тя по-скоро би си помислила, че той дори не подозира за съществуването на жени, които работят. Може би той приличаше на Джордж повече, отколкото тя си мислеше.

Медисън спря двуколката пред къщата. Кучето продължаваше да лае.

— Млъквай, Уинк. Това съм аз — свика му Фърн и Уинк се укроти.

— Стойте тук, докато се уверя, че баща ви си е вкъщи — нареди й Медисън и слезе.

Кучето се канеше да започне отново да лае, но една рязка команда на Фърн го накара да размаха опашката си в знак на приветствие.

Бейкър Спраул излезе от къщата. Той не обърна никакво внимание на Джеймз.

— Крайно време беше да се прибереш — каза Спраул на дъщеря си. — Всичко се обърка, откакто те няма. За какъв дявол лежа толкова много?

Гневът на Медисън се възпламени като барут.

— Тя се нарани лошо при падане — обясни той на Бейкър. Гласът му беше студен като зимна виелица. — Върнах я тук само защото тя ми обеща да се грижи за себе си поне една седмица.

— Фърн не е трябвало да остава на легло дори и за един ден — каза баща й, без да прикрива презрителното си отношение, — да не говорим пък за цяла седмица. Тя има твърде много работа за вършене, а освен това в къщата няма нищо за ядене.

— Ще приготвя нещо за по-малко от час, татко — намеси се Фърн и слезе от двуколката. Трябваше да стисне здраво зъби, за да не покаже колко я заболя.

— Нямаш време да се занимаваш с готвене — сряза я Бейкър. — Това стадо ми създава големи неприятности. Бичетата ти се мотаят навсякъде. Наложи се дори да прогоня няколко от телетата си. Ако те успеят да се вмъкнат в царевицата на стария Клакстън, той ще започне да стреля по тях и след това ти ще трябва да отговаряш пред него и мен.

— Роуз ще откачи, ако разбере, че сте се качили на кон — обърна се Джеймз към нея.

— Оставете вещите ми в къщата — отвърна Фърн, като избягваше да го гледа в очите. — Ще се погрижа за тях, когато се върна.

— И по-добре се заеми с кастрирането на бичетата — добави Спраул. — Ако се забавиш още малко, те ще започнат да прескачат огради, за да търсят крави.

— Ще се погрижа това да не стане — отговори тя, отвърза коня си и се метна на седлото, преди Медисън да успее да й попречи.

Фърн очакваше болката още когато се хвана за рога на седлото и се беше подготвила за нея, когато поставяше крака си на стремето, но не очакваше стрелите, които я пронизаха и я отхвърлиха почти в безсъзнание, когато се опита да се качи на коня. Тя усети нарастващо замайване, светът около нея се завъртя и тя пусна рога на седлото.

Падаше.

Фърн не можеше да повярва на очите си. Беше толкова слаба и безпомощна, че не можеше да се качи на кон.

— Казах ви, че още не можете да яздите — каза Медисън докато я подхващаше. — Искам да се върнете право в леглото и да не ставате до сутринта. Утре аз сам ще дойда да се уверя, че сте ме послушали.

— Нищо подобно няма да направи — заяви Бейкър. — Кой ще й свърши работата?

Дори и през слоевете болка, които се наслагваха около нея подобно на пръстените на гигантска боа, Фърн усети как тялото на Медисън се напрегна. Той сякаш се спря, за да прецени някакво решение.

— Не ми пука кой ще я свърши — заяви най-накрая Джеймз с обичайната си решителност. Той отнесе Фърн в двуколката и внимателно я остави на седалката. — Не ми пука дали бичетата ще изпотъпчат цялата ти реколта или ще изядат царевицата на Клакстън до стръкче. — Той върза юздите на коня й за двуколката и отново се обърна към баща й. — И се надявам бичетата да тероризират всяка крава в радиус от сто мили около Абилийн. Това си е твоето стадо, Спраул. Проблемът си е твой.