Лей Грийнууд - Фърн

— … мразеше Бъз Карлтън. Само като се видеха и настръхнаха.

Защо Фърн бе харесвала братовчед си толкова много? Или, по-точно, защо мрази Хен или семейство Рандолф, или тексасците толкова много, че би искала да види как Хен увисва на въжето, без да се интересува дали наистина е виновен или не.

— … се изненадах, когато започна да работи за Сам Белгън. Никога не съм си и мислил, че Трой би се захванал да продава земя на фермерите. Той беше човек, който по-скоро би ги застрелял за това, че се опитват да си заградят парцел и пасището…

Двама мъже, които Медисън определи като кръстоска между фермери и каубои, се приближиха до бара. Джеймз се отмести, за да им направи място.

— Ако искаш да знаеш нещо за някого, обърни се към мен — продължаваше събеседникът на Медисън. — Аз живеех тук още по времето, когато бизоните все още изпълваха равнината. В този град няма човек, за когото да не знам нещо.

— С кого говориш, Еймос? — попита един от новодошлите.

— Този тук е братът на Джордж Рандолф — отвърна гордо Еймос.

— Ти си пиян — изръмжа мъжът. — Хен Рандолф е в затвора.

— Това не е Хен, а друг от братята.

— Знам, че тези Рандолф се размножават като зайци, но останалите от тях са все още в Тексас.

— Казвам се Медисън Рандолф — заяви Джеймз — и всяка прилика, която мога да имам със заек, вероятно се дължи на качеството на уискито в това заведение.

— Това е Рийд Ландъски — информира го Еймос. — Съсед е на Бейкър понякога двамата работят за Фърн.

Медисън се обърна към Рийд и видя, че той си шепне с Пайк.

— Трябва да е той, казвам ти — говореше средният на ръст блондин. — Не би могъл да бъде друг.

— Фърн не би излязла с тип, който прилича на катерица.

— Ти май се познаваш с необичайно голям брой гризачи — забеляза Джеймз.

— Ти ли си оня, дето върна Фърн толкова зле ударена, че не можеше да язди?

— Аз съм оня, дето я върна в града, след като тя падна от коня си — отвърна Медисън.

— Фърн никога не е падала от който и да е кон! — заяви Пайк категорично. — Тя язди, сякаш е родена на кон.

— Може да се е преродила, откакто си я видял за последен път.

— Правиш се на умник, така ли?

— От достоверен източник знам, че това е бил един от недостатъците ми още в детството ми.

Трябваше да си тръгне, преди да бе казал нещо, което да предизвика неприятности. Колкото повече пиеше, толкова по-остър ставаше езикът му. Това качество беше наследил от баща си.

Но нещо не му позволи да се помръдне от мястото си. Беше немислимо да бяга от когото и да било. Ако Рийд и Пайк си търсеха белята, щяха да я намерят.

Това също го беше наследил от баща си и нито Харвард, нито Бостън бяха успели да го премахнат.

— Може би си мислил, че няма нищо лошо в това да се позабавляваш с местните мадами, докато си в този град — каза Рийд.

Медисън беше изненадан, че някакъв непознат си позволяваше да преценява морала му на публично място, но се вбеси от това, че човекът толкова безотговорно включваше Фърн в дърдоренето си.

— Не съм запознат с местните нрави, но нямам навика да отвличам невинни жени, за да задоволя плътските си желания. Освен това не съм сигурен, че госпожица Спраул има навика да се оставя да бъде отвлечена.

Рийд блъсна Медисън и разля брендито му.

— Много скоро ще откриеш един от местните обичаи.

— И кой е той? Грубостта или тромавостта?

— Ние не се отнасяме вежливо с изтупани контета, които се натискат на жените ни — заяви Рийд и притисна Джеймз още малко. Пайк се премести от другата страна на Медисън.

Рандолф осъзна, че е обкръжен и изведнъж усети у себе си да се надига енергия. Бе обладан от мрачна еуфория. В Бостън щеше да му се наложи да овладее гнева си и да изглади спора на боксовия ринг, но тук нямаше такива ограничения. Мускулите му се стегнаха и пръстите му стиснаха по-здраво чашата. Беше готов за сбиване.

— Не бях виновен за нараняването на госпожица Спраул. Тя падна, защото конят й се препъна, а аз я докарах в града, понеже баща й не си беше вкъщи.

— Последният тип, който се опита да се държи тук като теб беше изнесен с краката напред — изръмжа Рийд.

— Аз имам намерение да си изляза съвсем спокойно — отвърна предизвикателно Медисън и застана в очакване: искаше сбиването. Искаше го веднага!

Рийд го сграбчи за ризата.

— Ей сега ще помета пода с теб, а когато свърша, дори и собственият ти брат няма да те познае.

Медисън бе обхванат от онова спокойствие, което го изпълваше винаги преди боксов мач, и вниманието му се стесни, докато за него вече нищо друго не съществуваше освен Рийд.