Лей Грийнууд - Фърн

— Вярвам, че не те е разтревожил твърде много — искаше да знае Роуз.

— Не, всъщност аз го разтревожих — призна си Фърн. След като госпожа Абът я освободи от присъствието си, Фърн беше готова да разкаже на Роуз всичко, което тя би поискала да узнае.

Роуз й отправи поглед, който сякаш проникна в нея и на Фърн й се стори, че всички защитни бариери, ограждащи душата й, паднаха една по една.

— Трябва ли да го мразиш толкова много?

— Не го мразя! — възкликна Фърн, шокирана от откритието, че наистина не го мразеше. Само си беше мислила, че е така и бе възнамерявала да го намрази. — Просто не искам да успее да отърве брат си. — Не можеше да обясни дори на Роуз, че е ядосана заради това, дето я е съблякъл и е видял долна й риза. — Но не го мразя. Не мисля, че изобщо някой би могъл да го мрази.

— Да, може…

— Защо? Той е надменен и се мисли за голям мозък, но не е зъл. Той просто не се опитва да разбере, че думите му засягат хората около него. Освен това тук не му харесва и всичко в Канзас го дразни. Особено аз.

— За него вероятно е по-трудно да бъде отново със семейството си — отбеляза Роуз с все още помрачен поглед. Сега пък тя оправяше покривката на шкафа. — Всъщност бих искала да ми направиш една услуга.

— Разбира се. — След всичко, което Роуз бе направила за нея, би било невъзпитано да й откаже.

— Може би ще ти се стори странно, но можеш ли да се опиташ да бъдеш добра с него?

Фърн понечи да каже нещо, но звук не излезе от устата й.

— Не си длъжна да го направиш, ако не желаеш, но все пак ще опиташ ли?

— Защо?

— Не мисля, че бих могла да ти го обясня точно сега, но нещата при Джеймз са много по-различни от това, което изглеждат. Убедена съм, че ако се държиш добре с него, това би имало огромно значение.

— Но ти и братята му със сигурност…

— Понякога семейството може да създава повече проблеми, отколкото да предлага решения.

Фърн преглътна.

— Ще се опитам — съгласи се тя, но се чудеше как би могла да се държи добре с мъж, чиято инстинктивна реакция, когато я видеше, беше да започне да ръмжи и да рие земята, — но не мога да ти обещая, че следващия път, когато ме види, няма да си затвори очите и да почне да пъшка от досада.

Сериозното лице на Роуз се смекчи и в ъгълчетата на устата й се появи лека усмивка.

— Няма съмнение, че си го вбесила, но той е мъж, а мъжете се ласкаят от вниманието на една привлекателна жена.

— Аз не съм привлекателна. — Роуз може би имаше най-добри намерения, но на нея не й харесваше, че се опитва да я накара да се почувства по-добре, като я залъгва, че е хубава.

— Кой ти каза това?

— Всички, които някога съм познавала. Дори и при сравнение с кравите ми, аз оставам извън класацията.

— Тогава ще трябва да си намериш нови приятели.

— Знам как изглеждам — Фърн потисна желанието си да заплаче. Не е необходимо да ми го казваш ти.

Добре няма, но госпожа Абът сподели, че никога не е предполагала, че можеш да си толкова прелестна, ако не си с шапка и елек. Джордж също направи подобно изявление. Той смята, че тялото ти е изваяно като статуя. От човек като него дори и една думичка е похвала. Ако пък ти отдели цяло течение, значи наистина си красива.

Фърн започна да си играе с чаршафа. Ако Роуз знаеше колко й се искаше да изглежда поне мъничко привлекателна, нямаше да я измъчва по този начин.

— Много е любезно от твоя страна, че ми казваш всичко това, но то просто няма значение. Медисън не мисли като теб.

— Не можеш да знаеш какво мисли той, ако не му дадеш шанс да ти го каже, а той едва ли би могъл да направи това, ако всеки ден се хващате за гушите.

Медисън никога нямаше да й каже, че е хубава. Той вероятно дори не я смяташе за жена, а само за още един от особените видове животински същества, които могат да се срещнат в прерията на Канзас.

— Ще се опитам да бъда любезна с него, но не очаквам да ми каже, че съм хубава. Той е откровен човек.

— А сега ми се струва, че госпожа Абът идва с млякото ти. Вкусът му вероятно ще ти се стори ужасен, но ти все пак го изпий. Ще ти помогне да заспиш. Утре сутрин ще поговорим пак.

Но Фърн не можа да заспи бързо.

Забележките на Роуз бяха пропукали стената, която сама си беше издигнала пред онази част от себе си, към която отдавна не смееше да погледне. Сега Фърн щеше да се изправи срещу всичко, което се бе опитвала да избегне през тези години.

И то само заради Медисън Рандолф.

Искаше й се Хен да беше застрелял някого в Нютън или Елсъурт, а не в Абилийн. Тогава Медисън нямаше да дойде и на нея нямаше да й пука дали той е щастлив и нямаше да й се налага да се държи внимателно с него.