Лей Грийнууд - Фърн

— Това е истинско бренди! — настоя барманът.

— Само в Канзас. Донеси ми нещо добро или ми намери някой, който да ми донесе.

Барманът излезе през една врата зад бара и след малко се върна с втора бутилка.

— Да видим дали това ще задоволи ваша светлост — каза той.

Медисън разпозна марката.

— Сигурно щеше да е така, ако не беше го разредил.

Барманът се отдръпна, за да обслужи друг клиент, и Медисън опита брендито. Питието беше добро и той усети, че напрежението отпусна тялото му. Можеше да стои тук колкото си искаше — поне брендито отговаряше на очакванията му.

— Ти трябва да си братът на Джордж Рандолф. — Съседът му на бара се беше приближил.

— Е, и?

— И си тук, за да измъкнеш Хен от затвора?

— И какво от това?

— Никой в този град няма да ти помогне. — Човекът отпи от уискито си и потрепна, когато парещата течност мина през гърлото му. — Всички търговци подкрепят тексасците, но фермерите и спекулантите са против тях.

Медисън отпи голяма глътка от чашата си. Той не знаеше кое е по-лошото — да се измъчва заради Фърн или да слуша как този селяндур дърдори колко единни са гражданите на Абилийн.

— Естествено, не може да се обвиняват фермерите, след като вашите стада тъпчат реколтата им.

— Вашите граждани похабяват много по-голяма част от реколтата, като ходят на лов из полето — отвърна Медисън. — Освен това търговците на добитък си плащат за щетите, които техните стада нанасят. — Той знаеше, че е така, защото беше направил някои проучвания. Не беше си губил времето в Абилийн само в караници със семейството си и Фърн Спраул.

— Така е, но все пак фермерите не ви обичат.

Инатлии. Човек би си помислил, че не се интересуват какво ще стане с реколтата им щом като им се плаща за нея, но откакто беше тук, той срещаше само отношения, основани на емоции. Изглежда, никой в този град не бе способен да мисли рационално.

Всъщност това се отнасяше и за него, когато се намираше близо до Фърн. Не можеше да разбере как тя успяваше да го раздразни с такава лекота. Джеймз се смяташе за уравновесен човек, който не изпада в безумни изблици на гняв.

— Мислиш ли, че брат ти го е направил?

— Щях ли да съм тук, ако смятах така?

— Разбира се. Кръвта вода не става.

— Не винаги — отвърна Джеймз, като си спомни за смразяващото посрещане на Джордж и откритата враждебност на Хен.

— Кой мислиш, че го е извършил?

Медисън се загледа в чашата си. Нямаше представа кой бе убил Трой и нямаше големи шансове да разбере. Дори и като успееше да докаже, че Хен е бил на друго място по време на убийството, извършителят пак можеше да не бъде открит и никой нямаше да узнае кой е той. Необходимо бе да направи нещо, което да го принуди да сгреши, и може би точно този приказлив селяк беше човекът, който можеше да накара убиеца да повярва, че тайната му вече не е пазена толкова добре.

— Можеш ли да си държиш езика? — попита Медисън заговорнически.

— Гроб съм — увери го мъжът и очите му светнаха от любопитство.

— Огледах фермата на Конър и нещата просто не се връзват — обясни Медисън. — Мисля, че някой е убил Трой на друго място, занесъл е тялото му в къщата на Конър и се е опитал да натопи Хен.

Очите на мъжа се разшириха от изненада.

— И кой го е направил?

— Точно това трябва да открия. Познаваш ли някого, който би искал да види Трой Спраул мъртъв?

Мъжът се изсмя високо и няколко души обърнаха глави към тях.

— Почти всички в окръг Дикинсънс — отвърна той шепнешком. — Трой беше истински злодей и би продал дори и майка си. Никой не го харесваше, включително и чичо му.

„Страхотно! Имам жертва, чиято смърт е желал целият щат Канзас.“

— Бейкър Спраул го уволни някъде през пролетта. Трой се закле, че щял да го убие за това, но никой не прие думите му сериозно. Той винаги се кълнеше, че щял да убива някого. Не се сещам някой да го е харесвал.

— Фърн Спраул го смята едва ли не за светец.

— Той и с нея не се държеше добре, но тя винаги заставаше на негова страна. Никога не успях да си обясни това.

Медисън също не можеше да си го обясни. Той се опита да слуша дърдоренето на мъжа, който му разказваше една след друга непочтени случки от миналото на Трой, добавяйки име след име в списъка на хората, които му имаха зъб, но откри, че това са просто дреболии. Изглежда, никой не бе имал причина да се опита да натопи Хен за убийството.

Джеймз се улови, че мисли защо някой толкова морален човек като Фърн Спраул би се застъпвал за мъж, който очевидно не знаеше значението на думата морал.