Лей Грийнууд - Фърн

— Махни си ръката или аз ще я махна.

— Направи го — изсмя се Рийд. — Чу ли това, Пайк? Той щял да ми махне ръката. И как си мислиш, че ще го направиш?

— Ето така.

Рийд изглеждаше озадачен, когато Джеймз просто хвана китката му и я притисна в най-болезнената точка. Пръстите му се стегнаха като челюсти на менгеме и лицето на Рийд побеля. Вените на врата му се издуха от напрежението, докато напразно се опитваше да задържи ръката, но не издържа — ръката му се отвори като ключалка при завъртането на ключа. Мъжете в кръчмата не можеха да повярват на очите си.

— А сега предлагам да си изпиеш уискито и да се разкараш — спокойно каза Медисън, докато оправяше ризата си.

— Ще те убия! — изсъска Рийд.

— Нека първо да си сваля сакото.

— Не ми пука как си облечен. Ти ще умреш!

— Той е най-големият бияч в града — предупреди Еймос Джеймз, който съблече сакото си, сгъна го внимателно и го постави върху бара.

— Няма да се биете тук! — възрази барманът.

— Стига, Бен, остави ги — обади се един от клиентите. — Тоя няма да издържи дълго, а в последно време нямаме много развлечения.

— Ще си платите за всичко, което счупите!

— Ще ти платим с неговите пари, преди да го изхвърлим на улицата.

Възбудата обхвана всяка част от тялото на Медисън. Сигурно и баща му се бе чувствал по същия начин преди някое сбиване: нямаше страх или загриженост, а само едва сдържано очакване.

— Кой иска да бъде първи? — попита Джеймз.

— Няма значение — предрече тъжно Еймос. — Всеки от тях би те смачкал.

— Мой е! — извика Рийд и се нахвърли върху Медисън.

— Искам всеки мъж тук да разбере, че госпожица Спраул не беше наранена от мен — заяви Джеймз и с лекота се изплъзна от Рийд. — Както и че смятам да размажа лицето на този мъж, задето се усъмни в репутацията й.

— Ще приемеш ли боя? — извика Рийд и отново налетя на Медисън.

Серията от удари, които се стовариха върху брадичката на Рийд, му дойдоха като изневиделица. Той разчиташе на по-голямата си височина и сила да надвие Медисън, но безуспешно. Когато стана ясно, че Рийд ще яде голям бой, Пайк поиска да се намеси, но барманът го задържа, като насочи пушка в стомаха му.

— Остави го да си получи каквото търсеше.

Рийд не издържа дълго. Не бяха минали и две минути от началото на сбиването и той се строполи на пода.

— Какво му направи? — избухна Пайк. — Трябва да си му направил нещо. Ти никога не би успял да победиш Рийд в честен бой.

— Просто му приложих малко истински бокс — отвърна невъзмутимо Медисън. — Три години в Харвард никой не успя да ме победи.

— Няма да печелиш още дълго — заяви Пайк и посегна към револвера си.

Медисън се хвърли върху му с бързината на светкавица и двамата паднаха на пода. Изтрещя изстрел и Пайк се преви на пода, а револверът се изплъзна от ръката му. Джеймз се изправи.

— Ти го уби. — Барманът насочи пушката си към Медисън. — Ти се нахвърли върху него и го уби!

— Очевидно не си забелязал, че не съм въоръжен.

— Ти го уби със собствения му револвер! — извика един от зяпачите.

— Да го линчуваме!

— Някой има ли въже?

— На седлото ми е.

— Донеси го. Ще го обесим на гредите на покрива.

Медисън се стрелна напред, изби пушката на бармана и прескочи бара. Преди мъжът да се съвземе, Джеймз го свали в безсъзнание на земята с мощен удар в шията. Когато няколко от мъжете в кръчмата се опитаха да измъкнат револверите си, откриха, че пред тях е застанал един разгневен Медисън Рандолф, който ги държи на мушка със заредена пушка и отпуснаха ръце.

— Я да си изясним някои неща. — Медисън беше леко задъхан от усилието. — Не аз започнах това сбиване. Дори и не познавам тези мъже. Не съм убивал никого. Даже нямам и оръжие.

— За невъоръжен човек със сигурност създаваш твърде много неприятности. — На вратата се беше появил шериф Хикок. Той прекоси помещението и се спря пред двамата мъже на пода. Рийд се опитваше да се изправи, а Пайк лежеше неподвижно. — Да не искаш да повярвам, че си набил Рийд, попилял си Пайк на земята и си задържал цяла тълпа мъже в шах, без да използваш оръжие?

— Така беше, шерифе. Аз видях всичко — настоя Еймос. — Той казва истината. Рийд започна кавгата.

— Някой друг да е видял нещо друго?

— Не им обръщахме внимание, докато не започнаха да се бият — каза един от мъжете, — но видяхме как той скочи върху Пайк и го застреля.

— Пайк се застреля със собствения си револвер — заяви Медисън, — а аз взех пушката на бармана, защото нямах желание да затанцувам на въжето.