Лей Грийнууд - Фърн

— Толкова се радвам, че си тук — каза Саманта, като се приближи и я обхвана през кръста. — Толкова е хубаво да видиш още едно познато лице. Двамата с Фреди разчитаме на теб да ни запознаеш с приятелите си.

— Сигурна съм, че могат да се представят и сами — отвърна Фърн, затруднена да разпознае по-голямата част от мъжете в официалните им дрехи. Зачуди се колко ли момичета желаеха да се запознаят със Саманта. Повечето от връстничките й бяха омъжени и сега се бяха вкопчили в съпрузите си, сякаш щяха да отлетят, ако не ги държаха здраво.

— И аз съм сигурна в това — каза Саманта, — но винаги е от полза да те ръководи някой, на когото имаш доверие.

Фърн реши, че ако някой заслужаваше място в рая, това беше Саманта Брус. Закле се, че никога повече нямаше да ревнува от нея, да таи злобна мисъл и да й завижда за красотата, богатството или каквото и да било.

С изключение на Медисън! Благодарността й не се простираше чак толкова далеч.

— Това е чудесна рокля, скъпа — каза Роуз, която се беше приближила. — Прекрасно отива на цвета на кожата ти.

— Наистина й отива — каза Фреди, като се приближи. — Надявам се, че ще кажеш на Саманта името на магазина. Тя няма предимството на тена ти и трябва да бъде много предпазлива, за да не изглежда безцветна.

Докато се преместваха към главния салон, Фърн се почувства обвита в пашкул от защитна топлина; щитът беше толкова плътен, че нищо не беше в състояние да я уязви. С Роуз и Саманта от двете си страни и Медисън, Джордж и Фреди плътно зад нея тя наистина изглеждаше като принцеса, която влизаше в двореца си.

Това чувство ставаше все по-силно с напредването на вечерта. Всички искаха да се запознаят с брата и сестрата Брус, а омъжените жени — да разговарят с Роуз, което предполагаше — и с Фърн. Тази ситуация беше колкото ужасяваща за Фърн, толкова и досадна за тях. Жените искаха да се запознаят и с Медисън, разбира се. Всички те го бяха виждали и слушали за него. Знаеха, че е богат бостънски адвокат, който почти беше доказал, че брат му не беше убил Трой Спраул.

Но последното доказателство за престижа му дойде, когато Хен Рандолф влезе в салона и се запъти направо към Фърн. Тя може и да е била местната мъжкарана, прицелът на подигравките и шушуканията, може да са я пренебрегвали и ругали, но всяка жена, която можеше да привлече към себе си богат бостънски аристократ и приятеля му, замайващо красивия и влиятелен тексаски фермер и сестра му, заедно с прословутия бандит — значи трябваше да бъде взета под внимание. Миналото беше захвърлено в архивата, всичко беше забравено. Само за една вечер Фърн се беше превърнала от отритната от обществото в негова фаворитка.

Но тя не беше сигурна, че й харесваше да бъде такава, защото не можеше да бъде близо до Медисън. Струваше й се, че всеки друг в залата прекарваше повече време с него, отколкото тя. Всеки път, когато се обърнеше към него, някоя жена повеждаше разговор или го дръпваше, за да го представи на приятелите си.

Фърн му отправяше умоляващи погледи. След един особено отчаян поглед той прекъсна разговора си с един мъж, когото тя не познаваше, и се приближи към кръга от заобикалящи я хора. Проправи си път през множеството тела и когато стигна до Фърн, каза:

— Бъдете така любезни да оставите дамата ми. Фърн дойде с мен, а още не съм успял да разменя и две думи с нея.

Медисън хвана Фърн за ръката и двамата се отправиха към изхода.

— Не се отдалечавайте прекалено много, господин Рандолф — предупреди го госпожа Маккой. — Каним се да открием танците.

— Ще се върнем за началото — отговори той, без да забави крачка.

След горещината на залата хладината на нощния въздух я обгърна като студен поток. Фърн не се възпротиви, когато Медисън я притегли към себе си. Близостта му я успокояваше и възбуждаше.

— По-добре ли се чувстваш сега? — попита я той.

— Не, ужасена съм. Всички бяха вбесени, когато ме видяха, а сега се държат така, сякаш винаги сме били най-добрите приятели.

— Не смятам, че бяха вбесени, а просто изненадани.

— Винаги ще бъда благодарна на Саманта. Двете с Роуз накараха всички да променят отношението си към мен.

— Саманта е едно чудесно момиче — отвърна той с блеснали очи. — Ще я заобичаш колкото мен.

Фърн не мислеше, че може да стигне чак дотам в чувствата си към Саманта, но си каза, че трябва да прояви воля и да премахне всяка следа от ревност.

— Как се чувстваш като най-хубавата жена в залата? Усещането не си ли струва да оставиш панталоните?