Лей Грийнууд - Фърн

Имаше неща, които никога не би простил — защото бяха му причинили рани, на които може би беше нужен цял един живот, за да заздравеят. Ако това важеше за него, трябваше да е вярно и за Фърн.

Зави зад ъгъла и видя Роуз и Джордж да излизат от къщата. Значи Фърн беше решила да остане вкъщи. Не знаеше защо си беше помислил, че ще тръгне. Щеше да й бъде необходима голяма смелост, за да се покаже пред целия град, облечена в рокля. Това би означавало, че е готова да направи някои промени в живота си.

Отказът й означаваше, че й беше удобно нещата да останат такива, каквито бяха. Медисън можеше да го разбере, но не можеше да го приеме. Идвайки в Канзас, той беше решил да обърне гръб на по-раншното положение, но нямаше намерение да остави Фърн да изживее живота си в страх и погрешно разбиране за света. В това се съдържаше нещо повече от заложеното й на карта бъдеще. Неговото щастие също имаше значение и той не желаеше да се отказва толкова лесно.

— Закъсняваш! — каза Роуз, когато Медисън слезе от файтона.

— Струва ми се, че не е имало причина изобщо да идвам.

— О, не знам — отговори тя широко усмихната. — Мисля, че те очаква голяма изненада.

— Поне Уилиям Хенри си помисли така — каза Джордж. — Той смята дамата ти за много красива.

— Уилиям Хенри? — повтори Медисън объркан.

— Той искаше да целуне Фърн за „лека нощ“, но не можа да я познае. Надявам се, че ти ще се справиш малко по-добре.

Сърцето на Медисън прескочи един удар.

— Значи тя ще дойде? Когато ви видях сами двамата…

— Чака те вътре — отговори Джордж. — Ще се видим на партито. — Той хвана съпругата си за ръката и й помогна да се качи във втория файтон.

Макар че разстоянието до дома на семейство Маккой беше много късо, би било невъзможно да се ходи пеша по прашните улици и да се пристигне в приличен вид.

Медисън взе разстоянието до Фърн сякаш беше с крила. Съмнението беше изчезнало, а заедно с него и нежеланието да подложи на изпитание смелостта и любовта на Фърн. Знаеше, че все още има въпроси, на които тя трябваше да си отговори, но вече беше направила първата крачка и навярно с негова помощ щеше да извърви и останалата част от пътя.

Когато влезе в стаята, завари Фърн седнала, но щом го видя, тя бързо се изправи на крака. Вълненията й се отразяваха в очите. Страхът, че той нямаше да хареса това, което виждаше, беше толкова явен, че Медисън щеше да й каже, че е красива, даже и да приличаше на шарена телица.

Но тя наистина беше красива, дори повече, отколкото беше си представял… За разлика от Уилиям Хенри я позна веднага. Нито роклята и цветята в косата й, нито фактът, че не беше облечена в панталони и елече от овча кожа, не можеха да го накарат да обърка Фърн. Всяка нейна черта се беше отпечатала завинаги в паметта му.

— Ти си като лебед — проговори най-сетне той.

— Какво? — попита Фърн смутено.

— Това е от приказката, която майка често ни разказваше — за едно патенце, на което всички се подигравали, защото било много грозно, докато един ден пораснало, погледнало отражението си във водата и разбрало, че е станало най-красивата и грациозна от всички птици. — След като каза това, Медисън усети, че напрежението напуска Фърн, а предпазливото й изражение се превръща в плаха усмивка.

— Не изглеждам ли странно? Няма ли да ми се смеят хората? Не бих могла да го понеса и ще си тръгна, ако дори един човек се ухили подигравателно.

— Никой няма да се смее — увери я Медисън, — но ще бъдат шокирани от красотата ти. Тази вечер ти си наистина красива.

— Радвам се! — отговори Фърн, очевидно все още невярваща на думите му. — Би било срамота след грижите, които положиха всички, дори и ти, като си ми купил тази рокля.

Сега дойде редът на Медисън да се почувства неловко.

— Не е нужно да си придаваш вид, че всеки момент ще се обърнеш и ще побегнеш — продължи Фърн. — Вярно е, че се ядосах, когато Роуз ми го каза, но промених мнението си, когато разбрах, че си пожела да не ме насилва да я обличам и че по-скоро би пропуснал партито, отколкото да ме притесняваш.

— Виждам, че Роуз говори колкото всички други от семейството.

— Беше честно от нейна страна — увери го тя. — Не можах да си остана у дома след всичко това, нали? И ако наистина не съм грозна…

— Не е необходимо да вярваш на моите думи — каза Медисън. — Почакай и ще видиш какво ще стане.

— Видя ли госпожица Брус и брат й, преди да тръгнеш от хотела?

— Придружих го до дома на семейство Маккой, преди да дойда тук. — Той се наклони малко по-близо. — Не бих го казал на никой друг, но тази вечер ти изглеждащ също толкова прекрасна, колкото Саманта.