Лей Грийнууд - Фърн

— Не трябва да се държиш така, сякаш има нещо необичайно в тази вечер — каза й Медисън. — Ако ти се държиш напълно естествено, всички ще се отнасят към теб по същия начин.

— Но аз не просто се чувствам ненормално — отговори Фърн, — а като някакъв рядък екземпляр от атракция.

— Е, аз пък не се чувствам така — каза Медисън, като стисна още по-силно ръката й — а като мъж, който е истински голям късметлия, защото придружава най-хубавото момиче в града на парти. Знам, че всеки друг ще се опита да ми го отнеме, но аз възнамерявам да защитавам съкровището си.

— Звучи така, сякаш кучета ще се бият за кокал — отвърна Фърн.

Знаеше, че Медисън говореше тези неща само за да повдигне самочувствието й, но ласкателството му сгряваше сърцето й. Сигурно я обичаше, щом като можеше да й каже, че е красива колкото Саманта.

Усилващите се звуци на музиката, извисяващите се в смях гласове, образите на хората, движещи се срещу светлината — всичко това я накара да осъзнае, че много скоро щитът на мрака щеше да бъде вдигнат. Фърн се приближи към Медисън и се вкопчи още по-силно в ръката му.

Паниката се беше спотаила някъде в ъглите на душата й. Вълнението, копнежът да бъде близо до любимия бяха прогонили страха й. За пръв път можеше да докосва мъж и да му позволи да я докосва, без да се разтреперва. Може би, ако Медисън наистина я обичаше истински…

— Добър вечер, Медисън — извика Дъг Маккой, когато Фърн и Медисън се приближиха към стъпалата. — Вашата госпожица Брус е обсадена от цяла тълпа: човек просто не може да се добере до нея. — Той се взря в полумрака. — А, изглежда, че сте довели и друга красавица. Къде я намерихте?

— Точно под носа ви — отвърна Медисън, като дръпна съпротивляващата се Фърн към потока светлина, който идваше през отворената врата. — Не познахте ли Фърн Спраул?

Фърн се чувстваше като че всеки момент ще изпълзи изпод камъка, който дълго време я беше затискал. През целия й живот я бяха гледали втренчено, глупаво и заплеснато, но никой не я беше поглеждал с този изумен поглед, който се закова в очите на Дъг Маккой. — Това не е Фърн — каза той. — Защо, тя… — Отново се втренчи в нея, а после я хвана за ръката и я придърпа по-близо към светлината. — Света Богородице! — възкликна той. — Една! — изрева той. — Една, излез веднага! Никога няма да повярваш на очите си.

Фърн се опита да се измъкне, но Дъг Маккой стискаше ръката й като в менгеме. Медисън стоеше до нея, а хората се качваха по стълбите зад нея. Беше като в капан. Протегна ръката си инстинктивно към Медисън и усети, че част от напрежението я напусна, когато силните му пръсти се сключиха около нейните.

— Върви напред — прошепна той. — Това е върховният ти момент, наслаждавай му се.

Фърн се опита да си внуши, че е принцеса, водена към трона й, но се почувства повече като затворник, заведен пред съдия, който щеше да я наругае дори само за това, че се беше помислила за красива. Гостите бяха съдебни заседатели, чакащи да я осъдят.

Премина през вратата и се оказа пред стотици очи, обърнати към нея. Поиска да избяга от залата, но усети на кръста си ръката на Медисън, която я тласкаше напред и й припомняше, че той е там, до нея. Забеляза също и Роуз, която й се усмихваше сияйно, за да я насърчи. След като получи подкрепа от двамата, Фърн пристъпи в кръга от светлина.

Няколко мъже се втренчиха в нея и челюстите им увиснаха от зашеметяващата изненада, други двама я загледаха любопитно, очевидно не можеха да я познаят, но в погледите на всички от тях тя прочете оценка за безспорната й женска хубост.

В очите на жените видя нещо друго. Погледът й се спря на Бети Луис, която я гледаше завистливо — сякаш бяха на същата детска забава преди години, но сега двете бяха разменили местата си. Завист се четеше и в очите на другите жени, които я гледаха така, сякаш беше направила нещо нередно.

Фърн разбра, че това беше завист на жени, страхуващи се, че могат да бъдат засенчени и забравени. Разбираше ги, но не изпита никакво съчувствие. Всички те я бяха карали да се чувства по същия начин толкова много пъти! Сега я гледаха така, сякаш беше задушаващ облак. Пръстите на Медисън се стегнаха около китката й, а Роуз се оглеждаше наоколо, отвратена от студенината на жените. За свое голямо изумление Фърн видя Саманта Брус да си проправя път през тълпата в нейна посока. Не можеше да разбере как някой би могъл да я помисли за красива, след като видеше Саманта. Тя беше поразителна и Фърн се изненада, че хората дори си бяха направили труда да обърнат внимание на нейното пристигане. Как би могъл да си помисли някой, че тя можеше да съперничи на такова великолепно създание.