Лей Грийнууд - Фърн

Фърн не разбираше какво ставаше, но хареса всеки миг от това преживяване.

— Ццц, ццц, господин Рандолф — прекъсна ги госпожа Маккой. — Танците ще започнат всеки момент, а вие се бавите…

Фърн се дръпна рязко. Лекият укор в гласа на госпожа Маккой я притесни твърде много, за да остане в обятията на Медисън, но макар че усети лицето й да се изчервява от смущение и се ужасяваше от мисълта да се изправи срещу тази внушителна дама, тя се усмихна от удоволствие.

Най-накрая беше преодоляла бариерата; беше изживяла част от онова, което изпитваха влюбените жени. Имаше намерение да изживее дори още повече и то възможно най-скоро. Беше почти готова да обяви на света, че обичаше Медисън Рандолф. След това навярно нямаше да я интересува кой щеше да я види в прегръдките му.

— Защо се усмихваш така? — попита Медисън, докато влизаха вътре.

— Защото съм щастлива — отговори Фърн.

Медисън стисна ръката й.

— По-добре ще е да изглеждаш по-малко щастлива, защото всички ще се убедят, че сме правили нещо крайно неприлично на верандата на госпожа Маккой.

Фърн изведнъж си представи физиономията на госпожа Маккой, ако беше се случило нещо толкова неуместно, и усети в гърдите си да се надига изблик на смях. Опита се да го спре, но не успя. Той изригна като вулкан и привлече вниманието почти на всички в залата.

— Какво правехте там навън? — попита Бети Луис, загледана по-скоро в Медисън, отколкото във Фърн.

— Нищо — отговори Фърн.

— Не изглежда да е така.

— О, това ли? — махна с ръка Фърн, като се опита да спре смеха си. — Медисън току-що ми разказа един анекдот.

— Трябва да ни го кажеш — настоя Бети.

— Не мога — Фърн погледна дяволито Медисън. — Не е много приличен.

— Не мога да повярвам, че господин Медисън би разказвал еротични истории, а е изключено да го прави пред… дама.

— Тогава не го познаваш твърде добре — каза Фърн. — Не са много нещата, които не би направил.

Едва можа да повярва, че беше намерила смелост да отговори по този начин именно на Бети Луис. Мисълта, че привличаше такова голямо внимание, я накара да се почувства слаба. Посегна инстинктивно към ръката на Медисън.

— Бихте ли желали да ни водите на първия танц? — госпожа Маккой попита Медисън.

— Ще трябва да му намерите друга партньорка — каза Фърн. — Аз не умея да танцувам.

— Роуз беше единствената жена в залата, с която Фърн би желала да танцува Медисън, но в нейното състояние би било немислимо. Значи оставаха младите жени на Абилийн или Саманта, което не беше лесен избор за Фърн, докато не си спомни за топлотата в поздрава на бостънската красавица.

— Защо не поканиш Саманта? — попита тя. — Можете да ни покажете какво се танцува в Бостън.

Медисън се опита да се възпротиви, но Саманта прие без колебание. Като си проби път в навалицата до Фреди, Фърн каза:

— Ако успеем да намерим стая, където никой не може да ни види, ще ме научиш ли да танцувам?

— Наистина ли не умееш? — попита Фреди.

— Не умея. Бях глупава да откажа на Медисън да ме научи, когато ми предлагаше.

— Защо не опитате на страничната веранда — предложи Роуз. — Може би ще бъде по-добре, отколкото в стая.

— Фърн понечи да каже, че никой не би заподозрял някой мъж да върши нещо неприлично с нея, но се въздържа. Както казваше Медисън, тя винаги се подценяваше. Щом като мъж като Медисън с такъв голям избор от жени можеше да обикне нея, сигурно беше хубава, а може би и достатъчно хубава, за да съблазни светски мъж като Фреди.

Много скоро Фърн разбра, че не беше трудно да се научи да танцува, но трябваше да се съсредоточи върху стъпките си, а не да мисли за това, което можеха да правят вътре Медисън и Саманта.

— Трябва да научиш стъпките толкова добре, че да можеш да ги изпълняваш, без да се замисляш — каза Фреди. — Това ще ти позволи да водиш разговор с партньора си.

— Човек непрекъснато трябва да се упражнява да танцува — каза Фърн, като се зачуди как някой можеше да говори и да танцува едновременно. Все едно да я накарат да води разговор, докато връзваше теле с въже. Можеше да извиква команди, но това не може да се нарече разговор.

— Ние започваме да се учим от ранна възраст — обясни Фреди. — Умението да танцуваш е много важно условие да се появиш в обществото.

— Ние не ходим на танци повече от един-два пъти в годината. Е, в баровете може да се танцува всеки ден, но порядъчни жени не ходят там — добави Фърн.

— При нас всяка седмица се устройват танцови увеселения.