Лей Грийнууд - Фърн

— Защо е необходимо? Не ви ли омръзва да танцувате с едни и същи хора?

— Не, защото се съобразяваме със строгите правила — не можеш да танцуваш с някого повече от два пъти за една вечер — обясни Фреди.

— Ако харесваш партньора си, защо не?

— Защото това би означавало, че проявяваш сериозен интерес. Един млад мъж трябва да разговаря с бащата на младата дама, за да получи правото да покаже такова внимание към нея.

— Искаш да кажеш, че би трябвало да разговаряш с баща ми, преди да можеш да танцуваш с мен три пъти?

— Да.

— Но той е мъртъв.

— Тогава би трябвало да разговарям с настойника ти.

Фърн реши, че трябва да е ужасно трудно да се живее в Бостън, ако трябваше да се иска разрешение за нещо толкова просто като танцуването. Не знаеше как Медисън се справяше. Той никога не искаше нечие позволение, за да направи нещо. Сигурно е причинявал голям смут сред настойниците при всяко свое появяване.

— Мисля, че вече се оправяш със стъпките — каза Фреди, когато усети, че Фърн става по-уверена.

— Ако не започне друг танц — отговори тя и двамата се върнаха в залата.

Почти съжали, че не беше останала навън. Медисън и Саманта още танцуваха, този път — в центъра на залата. Всички бяха спрели, за да ги наблюдават. Бяха толкова елегантна двойка! Фърн знаеше, че никога нямаше да се научи да танцува така, дори и да се упражнява на верандата до края на живота си. А още по-лошото беше, че те, изглежда, се забавляваха чудесно — разговаряха, смееха се, явно тя и Фреди изобщо не им липсваха.

Изпита желание да се измъкне, но се овладя. Не трябваше да бяга! Медисън беше казал, че я обича, и тя трябваше да повярва, че е истина дори когато държеше друга жена в ръцете си.

Но беше много трудно.

След като завърши първия танц с Медисън, Фърн усети, че част от напрежението освободи мускулите й. Беше допуснала грешки, но те не бяха сериозни.

— Можеш ли да разговаряш сега? — попита Медисън.

— Само с кратки изречения — тя му отправи тревожна усмивка.

— Предпочитам да ме гледаш.

Фърн вдигна очи, за да го погледне, но веднага направи погрешна стъпка.

— По-добре ще е да наблюдавам краката си, а теб мога да те гледам утре.

Но тя продължи да го поглежда. Сега вече разбираше защо понякога Роуз седеше мълчаливо и просто наблюдаваше Джордж. Дори и да гледаше Медисън всеки ден непрекъснато до края на живота си, никога нямаше да му се нагледа. А тази вечер тя най-после откри нещо друго зад красивото лице, арогантната усмивка и огромното самочувствие.

Откри мъжа, който държеше на нея достатъчно, за да не се откаже да я ухажва дори когато тя полагаше най-големи усилия да го отпрати; мъжа, който беше проникнал през защитната обвивка до истинската й същност; мъжа, който виждаше в нея жената, в която тя можеше да се превърне, и не би й позволил да бъде нещо по-различно.

Сега, благодарение на настояването му тя да дойде на това парти, Фърн се бе превърнала в нова личност. Чувстваше се преродена. Не, като че ли сега се раждаше. Повече нямаше да се налага да се крие зад мъжки дрехи или да се заробва с мъжка работа.

— Забавляваш ли се?

— И да, и не — отвърна тя. — Ще умра от страх да не направя нещо нередно, но никога преди не бях правила нещо толкова вълнуващо. Не мога да повярвам, че наистина съм тук, облечена в тази рокля и че танцувам с теб. Сигурно сънувам.

Медисън хвърли един поглед на останалите в залата.

— Не мисля, че те ще ти позволят да забравиш.

Като събра достатъчно увереност и се огледа наоколо, тя се изненада, когато видя отправените към нея погледи на завист и възхищение.

Знаеше, че женската завист произтичаше от факта, че танцуваше с Медисън. Той беше най-красивият мъж в залата. Някои можеха да гласуват за Джордж, но Фърн предпочиташе Медисън. Дяволитата усмивка, предизвикателното отношение, забележителната увереност — неща, които винаги я бяха дразнили, сега го правеха още по-скъп.

Но тя не можеше да си обясни възхищението в погледите на мъжете. Сигурно не се възхищаваха от нея! Това бяха съвсем същите мъже, които до вчера я бяха подминавали на улицата, без дори да я забележат. И все пак Джо Тебс стоеше и я гледаше с изплезен език, точно както имаше навика да гледа Нола Рой Симпсън долу в бар „Пърл“.

— Затвори устата си, Джо — изсъска му тя. — Ще те ухапе някой комар.

Джо се изчерви до корените на косата си, захили се и започна да пристъпва от крак на крак в неудобните си нови обувки, но не престана да я гледа втренчено.