Лей Грийнууд - Дейзи

— Не те моля да се промениш. Обичам те такъв, какъвто си, но не мога да се омъжа за теб. Моля те, нека оставим нещата такива.

— Не.

— Не?

— Прекарах три години в търсене на злато. Предполагам, че мога да прекарам поне три години в опити да те спечеля.

— Но аз само казах…

— Тук си само от няколко седмици. Можеш да решиш, че не ти харесва. Или можеш да решиш, че предпочиташ мен повече.

— Никога няма да се откажа от властта да избирам — заяви Дейзи.

— Всички се отказваме от това в даден момент. Въпросът е просто в чия полза и кога. За момента ти си оставила това на мен.

— Не съм ти оставила нищо. Ти сам си реши.

— Не, ти реши да ми повериш решенията.

Дейзи искаше да спори още, но той не й даде възможност. Завърза багажа за седлото, даде на Рио и на току-що пристигналия Хесус няколко кратки разпореждания, помогна й да се качи на седлото и тръгнаха към Албакерк.

През целия път към града Тайлър говореше само за времето, за възможностите за паша през лятото, за броя на кравите, които може да очаква да се отелят, за броя на небелязаните телета, които ще трябва да търси през есента, за това колко години ще трябва да минат, преди да има достатъчен брой млади бикове за продажба, за цените, които може да очаква, за най-добрите пазари, как да закара добитъка до там, за броя и вида работници, които трябва да наеме, за качествата, които трябва да търси в добрия надзирател, за помещенията, които да са най-удобни, къде трябва да направи малки водоеми, за да контролира отичането на водите и да подпомогне напояването.

През цялото време Дейзи търсеше начини да докаже на Тайлър, че иска да бъде истински освободена от всички мъже. Тя все още се опитваше да намери никакво разрешение, когато стигнаха града и слязоха от конете пред хотела. Едва беше пристъпила във фоайето, когато чиновникът й каза:

— Тъкмо се канех да пратя някой във вашата ферма, госпожице Сингълтън. Братовчед ви и чичо ви от Ню Йорк са тук.

Дейзи се закова на място невярващо, когато Гай дойде да я посрещне придружен от двама непознати мъже. Тя разбра, че по-възрастният е чичо й. Приликата му с баща й беше поразителна. Красивият млад мъже с него очевидно му беше син. Поне в един от клоновете на семейство Сингълтън красотата се предаваше по наследство.

— Тъкмо се канех да отида в ранчото и да те доведа — каза Гай, а по лицето му беше размазана широка усмивка. — Чичо ти и братовчед ти пристигнаха точно както ти очакваше.

Езикът на Дейзи залепна в устата й. Тя изобщо не беше очаквала, че семейството й ще се обади, а камо ли да дойдат чак до Ню Мексико.

— Съжалявам, че ни трябваше толкова време да дойдем до тук — каза чичо й. — Не видяхме обявата сами, един приятел ни каза.

— Беше ни много трудно да те открием — добави братовчед й.

— Уолтър скъса връзките със семейството — обясни чичо й. — Не бяхме получавали новини от него от години.

— Съжалявам, но дори не знаехме, че майка ти е починала.

— Не очаквах, че ще дойдете — успя да каже Дейзи. Помисли си, че сигурно се държи като идиот, но беше твърде объркана да се държи нормално.

— Разбира се, че ще дойдем — каза чичо й. — Не си си помислила, че можем да оставим единствената си племенница на място като това, нали? Годеникът ти ми каза, че през последния месец си живяла в някакво изгоряло ранчо. Скъпа моя, не можеш да правиш така.

Дейзи възстанови способността си да мисли, когато научи, че Гай е казал на чичо й, че все още са сгодени.

— Още преди седмици развалих годежа си — каза тя на чичо си. — Нямах друг избор, тъй като ранчото е единствената ми собственост. Опитвах се да възстановя някои от нещата, които татко е пренебрегвал. Имам наемни работници, които ми помагат. Дойдох в града да намеря някой да ми построи нова къща.

— Не трябва да живееш в ранчото — каза Гай. — Искат да те вземат с тях в Ню Йорк. Ти си богата. Дядо ти ти е оставил парите си.

— Само част от тях — поправи го вуйчо й. Погледът му се спря на Тайлър. — Може би е по-добре да се оттеглим в някоя стая, за да не ни слушат.

— Това е Тайлър Рандолф — каза Дейзи. — Помагаше ми в ранчото.

Смръщеното чело на вуйчо й се проясни:

— Младият господин Кокрейн ми каза, че сте спасили племенницата ми от мъжете, които са се опитвали да я убият. Не мога да изразя огромната си благодарност. Ще се погрижа да бъдете достойно възнаграден.

Дейзи се изчерви от неудобство:

— Тайлър не иска награда.

— Много правилно от негова страна да не настоява, но съм сигурен, че ще приеме парите.