Лей Грийнууд - Дейзи

— Някой стреля по госпожица Сингълтън — каза му Тайлър. — Убиецът се е върнал.

— Трябва да отидете в Албакерк — каза й Рио. — Не трябва да се връщате, докато този човек не бъде заловен.

— И аз това й казах, но тя не иска да тръгва.

— Искате да ви убият? — възкликна дребничкият човек. — Искате да разбиете сърцето ми и да оставите Хесус без работа?

Дейзи се чудеше защо животът й трябва да се превърне в мелодрама. На Адора това не би й се случило никога.

— Ще имаш работа.

— Не и ако умрете. Сеньор Кокрейн ще купи това ранчо така, както направи с останалите. Той няма да ни даде работа.

— Че защо ще иска господин Кокрейн тази земя? — попита Тайлър застанал на щрек.

— Той иска всичката земя — каза Рио. — Притиснал е Кордова. Мисля, че е успял да притисне и Грийн. Синьорита Дейзи е последната.

— Е, аз няма да умра — каза Дейзи — и няма да продам земята си. Ти и Хесус ще имате работа, стига да я искате.

— Добре, тогава значи ще отидете в Албакерк.

— Това не значи, че…

— Да, ще отиде — каза Тайлър. — Защо не й помогнеш да събере багажа си, а аз ще се погрижа за конете. — Той говореше разсеяно, сякаш мислите му са другаде.

— Няма да отида — извика Дейзи след него.

— Не бъди глупава жена — каза Рио. — Иди с човека. Той ще се погрижи да не пострадаш.

— Но аз мога да се грижа сама за себе си.

Рио я погледна с изражение, което можеше да се нарече само бащинско:

— Какво хубаво има в това да се грижиш сама за себе си, когато си самотна на този свят?

Дейзи отвори уста да спори, но се спря.

— Върви с него. Остави го да се грижи за теб. Той ще го направи много добре. А ти се грижи за него.

— Той няма нужда от мен. Може да прави всичко по-добре отколкото аз.

— Външно, да. Но вътрешно е също като дете; изплашен и самотен. Няма да остави другите хора да му помагат. Но на теб ще позволи.

— Тайлър не се страхува от нищо.

— Страхува се от това, което другите хора могат да му направят. Аз зная. Наблюдавал съм го. Той е като човек, който играе роля.

— Но защо ще го прави?

— Защото иска да се омъжиш за него.

— Ако се промени, ако наистина…

— Човек като него не може да се промени — каза Рио. — Той е направен по един начин и така ще си остане. Жената, която се омъжи за него, ще трябва да го приема такъв, какъвто го е намерила.

— Той се налага и иска да командва. Натърпяла съм се на това.

— Опитва се да командна, защото е загрижен за теб.

— Тога нека намери друг начин да показва загрижеността си.

— По-добре се научи как да оставиш един добър мъж да се грижи за теб. Ако не, ще завършиш живота си като самотна стара мома.

Дейзи беше изненадана от яда, който долови в думите на Рио. Още по-сепната беше обаче, когато той се отдалечи и я остави сама да стяга багажа. Ядоса се. Предполагаше се, че Рио й е приятел. Нямаше право да взема страната на Тайлър.

Той не разбираше защо тя има нужда да бъде свободна. Изглежда, никой мъж не разбираше. Те всички си мислеха, че тя трябва да си избере съпруг и да предаде живота си на него. Е, тя не можеше да го направи. Обичаше Тайлър. Само мисълта за нощта, когато се любиха, й действаше разрушително, но тя нямаше да се предаде. Цял живот беше чакала тази свобода. Нямаше сега да я предаде така лесно.

— Мислех си, че жените ги бива в събирането на багаж.

Дейзи се отърси от мислите си, когато видя, че Тайлър се е втренчил в нея. Вече беше приготвил всичко, а тя все още не беше направила нищо.

— Мислех си…

— Можеш да мислиш, когато стигнеш в града.

Дейзи припряно хващаше нещата си и ги пъхаше сред завивките и в торбите, които Тайлър й подаваше.

— Не си се променил ни най-малко, Тайлър Рандолф — гневеше се тя. — Само се преструваше и се опитваше да заблудиш и двама ни. Почти ме беше убедил. Исках да ти вярвам — толкова много, че желаех да забравя всичко и…

— И какво? — попита Тайлър. — Щеше ли да забравиш всичко и да се омъжиш за мен?

Само тази дума имаше способността да я смрази. Тя значеше обвързване, робство, подчинение. Не можеше да направи това.

— Не искам да се омъжвам за никого.

— Но би искала да остана тук, да ти помагам в ранчото, може би дори да те любя.

Дейзи се изчерви. Тя наистина го обичаше, не искаше той да си тръгва, но се страхуваше да му се подчини.

— Не съм решила още какво точно искам — каза тя. — Нещата се променят толкова бързо.

— И за мен нещата се промениха много бързо, но зная, че искам да се оженя за теб — каза Тайлър. — Искам да те обичам до края на живота си. Искам всеки ден, като се събуждам, да знам, че имам цяло денонощие с теб. Но когато знам, че си в опасност, ще правя всичко, което мога, за да те защити. Ако имам време, ще ти обяснявам. Ако нямам, ще правя това, което трябва.