Лей Грийнууд - Дейзи

— Един Рандолф може да се ожени за когото си иска.

Дейзи пробва друга тактика:

— Ти не би искал да ме съсипеш. Много добър джентълмен си, за да го направиш.

— Не и ако това ще те убеди да се омъжиш за мен.

— Не би могло. Бих била убедена, че се омъжваш за мен, защото се налага.

— Дори и ако умишлено те опозоря?

— Да.

— Но това е абсолютно лишено от логика.

— Не, не е. Много е логично даже.

— Тогава значи, ако не те опозоря, ще се омъжиш за мен.

— Знаеш, че не искам да се омъжвам. Сега осъзнавам, че никога не съм искала. Просто съм си мислела, че трябва.

— Да допуснем, че те оставя да ме командваш, да взимаш всички решения.

Дейзи не можа да сдържи смеха си. Мисълта, че Тайлър може да остави някой да го командва за какъвто и да е период от време беше смехотворна. Тя не знаеше как е успял той да се примири с това през последните две седмици.

— Ще издържиш може би седмица, а след това ще се упътиш към онези хълмове с цялата бързина, на която е способен Найтшейд. — Окото на Дейзи улови проблясък. — Трябва да се опиташ да копаеш по онова възвишение — каза тя, като посочи един заоблен хълм на около двеста ярда. — Току-що видях някакъв проблясък от онези скали. Трябва да има страшно много…

Всичко около нея лудо избухна.

Тайлър толкова силно я беше притиснал върху седлото, че едва дишаше. Дръпна юздите на Найтшейд така, че ядосаното животно изцвили и се изправи на задните си крака. Звукът от свистящия куршум последва този на изстрела само с частичка от секундата.

Найтшейд нададе рев. Тайлър заби пети в хълбоците му и едрият кон хукна по пътя в бесен галоп. Вторият куршум мина много близо.

Тайлър отклони Найтшейд от пътя, като постоянно сменяше посоките през обраслата с мескит, хвойна и борове местност, за да не може убиецът да се прицели добре в тях. Нападателят изстреля още дузина куршуми, но си остана само с надеждата да улучи. Тайлър и Дейзи скоро се скриха зад едно ниско било. Като продължаваше да стои приведен, Тайлър пришпорваше Найтшейд в галоп, докато не стигнаха лагера. Дорестият кон на Дейзи ги следваше.

Дейзи се плъзна от седлото твърде слаба, за да може да стои на краката си. Щеше да се отпусне на земята, когато видя кървящата следа през гръдния кош на Найтшейд.

— Прострелян е! — каза тя.

— Само е одраскан — рече й Тайлър, след като прегледа раната.

— Ако Найтшейд не се беше изправил, куршумът щеше да попадне в теб.

Сега вече Дейзи се строполи на земята.

— Мислиш ли, че е бил крадец на добитък? Може би приятел на мъжете, които хванахме?

— Не. Това е човекът, който уби баща ти. Предполагам, че не е отишъл в Монтана.

Убиецът отново я преследваше! Тя беше яздила по всички хълмове, без дори да се сети за него.

— Не трябваше да вярвам на Кокрейн — каза Тайлър. — Трябваше да се сетя, че има вероятност той да се върне. Можеше да те убие по всяко време.

— Но как разбра, че е там? Всичко, което видях, бе слънцето, което се отразява в скалата.

— Пребродил съм всеки квадратен фут от тези хълмове. Няма скали, които така да отразяват слънцето. Отражението е било от цевта на пушката му.

Значи ако не беше забелязала отблясъка, ако Тайлър не беше накарал коня да се изправи, тя щеше да бъде мъртва.

Дейзи беше направо потресена, но също така и разгневена:

— Трябва да разбера кой е този човек и защо е така решен да ме убие.

— Отговорът трябва да е някъде в Албакерк. Връщаме се обратно. Побързай, събери си нещата. Искам да стигнем в града по светло.

— Не искам да се връщам.

— Ти и без друго смяташе да ходиш.

— Няма да избягам.

— Не е бягство, ако ще те спаси от смърт. Не можем да останем тук, дори и да спиш в бараката. Веднъж вече едва не те уби. Няма да рискувам втори път.

— Бих искала да зная кое ти дава право да мислиш, че можеш да се разпореждаш с мен? — попита Дейзи.

— Сега не е въпрос за права — каза Тайлър, — а за това да останеш жива.

— Но аз искам сама да реша как да се предпази.

— Добре. Тогава вземи решение да идем в Албакерк.

— Не това…

— И реши да останеш в хотела при Хен и Лаура. Не вярвам, че Гай може да се грижи за теб.

Дейзи беше бясна. Той ни най-малко не се беше променил. Всичко беше измама, преструвка. Само да се случеше нещо по-заплетено, и той отново ставаше властен. Тя отвори уста да му каже, че няма да избяга в Албакерк като подплашен заек, когато Рио пристигна в галоп в лагера.

— Каква беше тази стрелба? — попита той.