Лей Грийнууд - Дейзи

По-добре да разбере дали иска да се ожени за Дейзи. Тя беше абсолютно против това да се омъжи за човек, който ще се опита да я командва. И все пак той не искаше да я остави на свобода, докато не се увери, че е в безопасност. Някъде трябваше да съществува равновесие между двете крайности. Хен и Лаура го бяха намерили. Също и Айрис, и Монти. И той можеше. Ако не го направеше, щеше да изгуби Дейзи.

— Помниш само моментите, когато не съм те послушала — каза Дейзи. — Забравяш стотиците пъти, когато съм правила точно това, което ми кажеш.

Тайлър осъзна, че тя е права.

— Не го правя нарочно. Така съм свикнал сам да обмислям нещата и след това да действам, че не се спирам да се посъветвам с никой друг.

— Това е чудесно, когато живееш в планината с мулетата си и онази пума, но тук не е така.

Това щеше да бъде една рязка промяна за него. Не знаеше дали може да се справи.

— Върни се да търсиш злато — каза Дейзи. — Белязането е почти приключило. Сега, когато хванахме крадците, ние с Рио ще се справим.

— Мислиш ли, че си готова сама да управляваш това ранчо?

— Не изцяло, но все в някой момент ще трябва да започна. А докато ти си наоколо, ще завися от теб.

— Това е, защото аз зная много за кравите.

— Още една причина да си заминеш. Аз трябва да се науча да се справям с трудностите. Няма да успея, ако ти си тук.

— Ще остана, докато приключи белязането.

— Виждаш ли? Правиш си каквото си наумиш.

— Вярно е — каза Тайлър. — Обичам те и искам да бъда с теб. Искам да зная, че си в безопасност и че си щастлива. Искам да се оженя за теб.

Дейзи спря коня си:

— Това е вече изненада. Кога реши, че златото, хотелите и самотата не са достатъчно?

Не му харесаха обидните нотки в гласа й. Не беше очаквал, че някога ще каже на жена, че я обича и иска да се ожени за нея и това ще я ядоса.

— Мисля, че се влюбих в теб още в хижата. Мисля, че затова не исках да си тръгваш. Не исках нищо да обърква плановете ми. Не исках да се влюбвам. До скоро не знаех, че искам да се оженя за теб.

— Кое те накара да решиш?

— Не искам да живея без теб.

Дейзи го гледа доста продължително, но, изглежда, бе заета със собствените си мисли, а не с предложението му. Каквото и да минаваше през ума й, то не я правеше щастлива. Не показваше радостта, която Тайлър бе очаквал, че трябва да изпита една жена, когато някой мъж й направи предложение.

— По едно време се надявах, че ще ми предложиш да се омъжа за теб, когато това беше почти единственото нещо, за което си мечтаех.

На Тайлър не му хареса как прозвуча това. Гласът й беше твърде равен и безразличен. Не му харесваше и погледът й. Очите й бяха безизразни, затворени, скрити, сякаш тя бе отнесена нанякъде.

— Въпреки че не исках да се омъжвам за човек, завладян от треската за злато — продължи Дейзи, — вероятно бих приела. Толкова те обичах. Но аз се промених през последните няколко седмици. Ти си отговорен за това. Ти ми каза, че мога да бъда каквато си поискам, че не трябва да разчитам на мъж, за да бъда личност. Не ти вярвах. Бях твърде уплашена. Не бих научена да мисля, че мога да живея сама. Затова и едва не се омъжих за Гай. Тогава ти се върна и ме принуди да се замисля за единствената друга възможност — аз самата. Е, направих го. Но с това се освободих от необходимостта да завися от който и да е мъж. Включително и от теб.

— Но ти каза, че ме обичаш.

— Така е. И винаги ще те обичам, но обичам също така и свободата си.

— Трябва да има начин да си оженим, без ти да се чувстваш ограничена.

— Може и да има, но не мисля, че ти си готов да го търсиш. Освен това, за човек на прага на толкова важна промяна в живота си ти имаш твърде много неизвестни. А аз искам мъжът да е наясно със себе си, а не да се чуди какво изпитва. Съпругът ми няма да мисли за мен като за нещо, което е объркало плановете му.

— Не исках така да прозвучи.

— Може би, но докато не успееш да го кажеш така, че да прозвучи както трябва, не можеш да ме убедиш, че имаш нещо друго предвид.

Тайлър се наклони от седлото, придърпа я към себе си и горещо я целуна:

— Сега по-различно ли е?

Дейзи потисна желанието да зареже целия разговор и да се хвърли в ръцете на Тайлър.

— Няма да отричам физическото привличане между нас, но това няма да промени решението ми. Твърде дълго чаках тази възможност, за да я отхвърля сега.

С тези думи Дейзи обърна коня си и тръгна обратно по следата. На Тайлър му трябваше мъничко, за да се отърси от учудването и да я последва. Това беше може би най-твърдият отказ, който можеше да получи един мъж. Не беше го дала с гняв или отсянка на каквато и да било емоция. Отказът й беше добре обмислен и мотивиран.