Лей Грийнууд - Дейзи

Не знаеше кога Тайлър е легнал над нея, осъзна го едва когато той дръпна ръката си.

— Може в началото да ти е малко неудобно — прошепна той.

Усещаше натиска му, докато той бавно проникваше в нея. Но той беше толкова нежен, че на моменти тя се притискаше в него, искаше той да достигне някаква нужда дълбоко в нея.

— Ще те заболи — предупреди я той, — но ще е само за миг.

Тайлър потъна дълбоко в нея. Една остра болка я накара да извика, но той покри устата й с целувка. Когато започна да се движи в нея, болката постепенно намаля и копнежът да го усеща се усилваше. Тялото й сякаш се бе превърнало в нажежено до бяло ядро и тя не съзнаваше нищо.

Притисна се в Тайлър, опита се да го обгърне, да го погълне така, че да може той да достигне онова място дълбоко в нея и да задоволи нуждата, която сякаш растеше с всяка секунда. Накрая стана настоятелна, почти безумна. Тайлър сякаш не правеше достатъчно да прекрати тази агония, която беше и сладка, и горчива едновременно.

Нуждата на Дейзи растеше, докато тя престана да обръща внимание на всичко друго. Нищо сега нямаше значение. Оковите вътре в нея сякаш ставаха все по-тесни и тесни и тя се почувства така, сякаш скоро ще бъде превърната в нищо. Само нуждата й растеше безгранично.

Тогава почувства в нея да се надига една вълна, която я издига, после още една, после те последваха непрестанно една след друга и тя сякаш се мяташе безпомощно между тях. Притисна се в Тайлър, пръстите й се забиха дълбоко в плътта му, а тялото й се бореше, за да принуди неговото да открие душата на нейната нужда.

Вълни от чувствено удоволствие пулсираха в нея, туптяха и тя имаше усещането, че няма да може да диша. Една последна пулсираща вълна се надигна от някъде дълбоко в нея и точно когато си мислеше, че ще умре, бентът се пръсна и облекчението я заля на пулсиращи вълни.

Едва след като малко от напрежението се отцеди от тялото й, тя осъзна, че сега Тайлър е обхванат от същата нужда, която така скоро бе измъчвала и нея. Тялото му беше сковано, дишаше със шумни стенания и движенията му не бяха равномерни. Движеше се дълбоко и бързо. Наведе се напред, докато тялото му се притисна в нейното, и с поредица мощни движения се изпразни в нея.

Накрая, напълно изтощен, той рухна.

Дейзи лежеше неподвижно и се опитваше да осъзнае значимостта на това, което току-що се беше случило с нея. Не искаше да говори или да се движи. Искаше само да усеща. Тайлър лежеше с ръце около нея и тялото й беше сгушено в неговото. След това, което се случи, нищо не можеше да ги раздели. Между тях беше изкована една връзка, която изглеждаше по-силна от различията им. Всичко се беше променило.

И все пак като че си бе останало същото. Щеше да й е необходимо време, за да разбере. А междувременно, беше доволна да остане там, където е.

Тайлър никога не бе искал да се бави, след като е бил с жена, а сега не искаше да се отдели. Дейзи лежеше в извивката на тялото му, топлината й се сливаше с неговата. Да споделяш постелята си беше толкова странно усещане. Само че не споделянето на леглото бе странно, а споделянето на малка част от себе си. Да обвие ръце около нея, да я притиска до себе си, да иска да е близо до нея, всичко това изискваше да направи малък пробив в защитната стена, с която се беше оградил. Този пробив го правеше неспокоен, но не го караше да се чувства зле.

Трябваше му всяко късче смелост да си признае пред Дейзи, че я обича. Това беше първият пробив в защитата му. Не, още преди това, когато искаше да я люби. Преди това, когато я целуна. А може би още по-преди, когато огради за нея кътче от стаята или когато я хранеше, или когато се тревожеше за раната й.

По дяволите! Това не беше малък пробив. Защитата му беше в пълен безпорядък. Може би вече бе рухнала, а той беше такъв глупак, че не го съзнаваше. Но все пак някак си това нямаше значение. Харесваше му това, което има, и не би направил нищо, за да го промени.

Не се помръдваше. Знаеше, че трябва само да я събуди, за да й се наслади отново, но се колебаеше. Нещата бяха толкова добре в състоянието, в което се намираха. Той погали кожата й с пръсти. Беше мека и топла. Досега никога не си е позволявал да се наслаждава така на някоя жена. Никога преди не е искал да го прави.

Преди никога не ти е пукало за онези жени без лица, те ти даваха само физическо разтоварване. Това изобщо не е същото.

Любовта е странно чувство. Не я разбираше. Започва с това да си загрижен за някого, да искаш да бъдеш с него. Но не можеше да се каже докъде ще свърши. Улови се, че мисли за нещо повече от тялото на Дейзи или физическото удоволствие, което можеха да си дарят един на друг. Той си мислеше за други нощи освен тази, за дни, утрини и вечери. Всъщност, нямаше край на бъдещето, в което се лутаха мислите му, и навсякъде в него беше Дейзи.