Лей Грийнууд - Дейзи

— Вече приключих с това.

— Аз не съм се предал. Ще се върна пак.

— Надявам се винаги да бъдеш мой приятел.

— Искам да съм повече от това.

— Гай… — Но Дейзи не успя да довърши изречението. Тайлър неочаквано се появи.

— Крадците са се появили снощи — каза той. — Какво искаш да направим?

— Проследете ги, разбира се, и ми върнете кравите.

— Добре. Ще ми трябва Рио.

— Рио може да остане тук. Аз идвам с теб. Това са моите крави.

— Не можеш! — възкликна Гай. — Ще бъде неприлично.

— Преди каза, че ми вярваш — обърна се Дейзи към Гай. — Не можеш ли отново да ми се довериш?

— Не е заради мен, а заради…

— Интересува ме единствено какво мислят приятелите ми. Никой друг.

Гай се размърда неспокойно пред погледа й, а този на Тайлър беше напрегнат.

— Винаги съм ти вярвал. Знаеш това.

— Аз също — добави Адора. — Но това не значи, че трябва да преследваш крадци. Можеш да пострадаш.

— Мисля, че по-скоро ще изоставят добитъка, отколкото да рискуват да влязат в престрелка — каза Тайлър. — Можете да сте спокойни, че ще я върна здрава и невредима преди падането на нощта. А сега, по-добре да тръгваме.

Нито Адора, нито Гай бяха щастливи от това решение. Тайлър тръгна. Дейзи предположи, че отива да приготви нещата.

— Не се тревожете — каза тя на приятелите си. — Мъжете се състезават един с друг да се грижат за безопасността ми, особено Рио и Тайлър.

— Нямам доверие на тоя мъж — каза Гай.

— Преди бях в безопасност — каза Дейзи, като започна да губи търпение към Гай. — Пак ще бъда в безопасност.

— Но този път ще тръгнеш след крадци.

— Зная. Животът ми никога не е бил толкова вълнуващ.

— Не те разбирам — каза Гай. — Преди не беше такава.

— Аз също не се разбирам.

— Внимавай и ни кажи, ако имаш нужда от нещо — каза Адора. — Каквото и да е. Чувствата ти не са се променили, нали?

Дейзи поклати глава отрицателно:

— Нито пък неговите.

— При нас винаги ще има място за теб, ако искаш да се върнеш — каза Гай.

— Зная. Никога няма да мога да ви се отблагодаря за това, което направихте за мен.

— Не трябва да ни благодариш.

— Време е да тръгваме — каза Адора, като потупа Гай по крака. — Можем да се върнем пак, когато Дейзи хване крадците.

Дейзи гледаше как Гай се отдалечава с тъга, но без съжаление. Тя се почувства наистина облекчена. Беше направила още една крачка напред. Сега само да можеше да овладее чувствата си към Тайлър.

— Убий я! — изкрещя Регис Кокрейн на Франк Сторак. — Тя е развалила годежа. — Регис беше открил Франк в тясното му жилище на една от кривите улички край площада.

— Все още си ми длъжник за първата работа — настоя Франк. — Нищо няма да направя, докато не си получа дължимото.

Регис Кокрейн хвърли гневен поглед на Франк Сторак. Сега, когато Дейзи беше отказала да се омъжи за Гай, убийството беше единственият начин да докопа земята й. След смъртта й ще изфабрикува някакви неплатени дългове на баща й. Никой няма да се усъмни в това.

Неговите крадци на добитък трябваше да откарат стадата на Грийн и Кордова, ако те не продадат скоро земята си. Малките нападения бяха просто предупреждение. Земята на Дейзи беше последната част от мозайката и му трябваше сега.

Регис подаде на Франк сто и петдесетте долара.

— Колко време ще ти трябва, за да наемеш помощници?

— Не ми трябва никой. Сам мога да го свърша.

— По-добре го свърши добре. И този път тръгни към Монтана, щом свършиш. Не искам да те виждам повече.

— Днес определено бяхте дяволски щастлив да ме видите.

— Не вярвах, че ще стане толкова трудно с това момиче. Преди винаги е правела това, което й кажат.

— Никога не можеш да бъдеш сигурен с жените — каза Франк. — Аз самият се пазя от тях.

— Не ми пука какво правиш — каза Регис. — Само ме отърви от нея и се махай от този район. Ако те хванат, ще се закълна, че никога не съм те виждал.

За момент Регис се изкуши да убие Франк и да наеме някой друг. Този човек не беше друго, а амбициозен некадърник, но Регис нямаше търпение да сложи ръка на тази земя. Тя ще му даде оръжие срещу онези копелета, които се опитаха да го отрежат, защото майка му беше половин испанка и половин индианка навахо. Винаги го гледаха отвисоко и се опитваха да го пренебрегнат. Какво, по дяволите, бяха те, освен имигранти-парвенюта! Това беше неговият град. Той бе роден тук. Ще унищожи всеки, които се опита да го пренебрегне.

Докато Дейзи гледаше Тайлър да язди пред нея, без нито веднъж да загуби дирята на откраднатите животни, тя осъзна, че иска той да я люби. Точно затова беше настояла да дойде с него. Ако просто искаше обратно откраднатите животни, щеше да изпрати Рио. Тя го знаеше. Тайлър също. Чудеше се какво ли си мисли той. Не беше спрял да приказва, откакто намериха следата.