Лей Грийнууд - Дейзи

— Няма причина толкова много крави да се съберат на едно място, докато пасат — каза той, като посочи към отпечатъците от копита. — Няма причина те да тръгват към планините. Но конските следи сред тях са това, което ги издава.

Той разпознаваше всички растения, край които минаваха, казваше й кое кога расте, кое има лечебни свойства, кое обичат най-много кравите, говореше за тревите, за необходимите условия за едно пасбище — все неща, които щяха да й трябват в следващите години. Надяваше се, че ще запомни поне част от тях, но не можеше да мисли за друго, освен за близостта му и за целувката, която ще получи довечера.

Целуваше я всяка сутрин и всяка вечер. Като че ли не отдаваше голямо значение на това. Просто я целуваше и продължаваше да работи. В началото това я изкарваше от равновесие, но скоро се овладя. Това, което беше започнало като решителна схватка, се беше превърнало в резервираност. Той нямаше да каже нищо, докато тя не признае, че има нужда от него. Тя нямаше да се поддаде, докато той не признаеше, че я обича.

Започваше да се чувства много нервна с приближаването на всяка вечер. Чакаше, очакваше, искаше. Никога нямаше да изпитва същото към Гай. Никога нямаше да го последва в диво преследване на крадци на животни. Той нямаше и да й предложи. Би си останал вкъщи и би пратил някой друг.

Освен това присъствието на Тайлър й действаше успокояващо. Въпреки нереалните му мечти, той беше най-способният мъж, който някога беше срещала. Можеше да готви, да живее сам в планината, да построи хижа, на която дори професионален дърводелец би се възхитил, да работи в ранчо, без да изпита никакво затруднение. Сега беше тръгнал след крадци на добитък, сякаш това е излет с приятели.

Следата се стесняваше от време на време и тя яздеше плътно зад него. Чувстваше се в безопасност, когато гледаше нагоре в очите му. Чувстваше се сигурна, когато той я взимаше така, сякаш тежи не повече от Джулия Мадиган. Чувстваше се важна и ценна, когато той неохотно я остави с Гай. Чувстваше се желана, когато той я гледаше с тези страстни кафяви очи.

— Скоро ще излезем от земята ти — каза Тайлър. — Тогава може да стане по-опасно.

— Защо?

— Ако кравите не са белязани и са на ничия земя, принадлежат на този, който ги намери. Според закона той има точно толкова право на тях колкото и ти.

— Но това са си моите крави.

— Не можеш да го докажеш.

— Какво смяташ да правиш?

— Няма да мога да кажа, докато не ги настигнем.

Дейзи се опита да си представи какво може да стане, когато намерят крадците, но беше много по-интересно да остави ума си да витае около очакването на вечерната целувка.

Колкото повече яздеше до него, толкова повече място заемаше той в мислите й. Щеше ли да бъде различно сега, когато са съвсем сами? Спомни си последната нощ в хижата и се чудеше дали е готова за последствията от отприщването на вулкана от желание, които знаеше, че той е овладял.

— Няма да ги настигнем днес — каза Тайлър. — Може би трябва да се връщаме.

— Това значи, че утре ще трябва да изминем същото разстояние.

— Живеем в опасна страна. Тези хора няма да дадат лесно онова, което са свикнали да си взимат.

— Това е още една причина да продължим — каза Дейзи. — Няма да търпя крадци.

— И как смяташ да се справиш с това?

— Засега с теб. После ще наема някой друг.

Тайлър се изсмя:

— Наистина има в личността ти страна, която не познавам.

— А ти имаш много, които си крил. Но това не е по темата. Аз няма да се върна.

— Добре. Тогава нека ги намерим преди нощта. После ще реша дали е по-добре да се срещнем с тях вечерта, или да дочакаме сутринта.

Крадците можеха да чакат до сутринта, но тя не можеше.

Малко след здрач намериха крадците. Държаха кравите в малък каньон.

— Дори не ги пазят — посочи Дейзи. — Всеки може да дойде, да махне коловете и да ги изкара.

— Вероятно не виждат нужда да сложат пазач.

— Какво ще правиш?

— Ще си направим лагер на около миля оттук. Ще приготвя вечерята и ще поспим.

— Не се отнасяй с мен като с идиот — нетърпеливо каза Дейзи. — Може да не зная нищо за залавянето на конекрадци, но това са си моите крави и очаквам да ми казваш точно какво възнамеряваш да правиш.

Тайлър имаше упорит вид. Ясно беше, че се опитва да реши точно колко да премълчи.

— Ти каза, че мога да направя всичко, което реша. Ти беше този, който ме насърчи да се опитам да живея сама. Сега не можеш да се отдръпнеш. Така ще бъдеш по-лош и от Гай.