Лей Грийнууд - Дейзи

С раздразнено сумтене Адора се обърна към Дейзи:

— Дойдохме да видим как се справяш. — Тя се огледа наоколо. — Бих се страхувала да остана тук. Наоколо няма никой.

— Никога не е имало — каза Дейзи. — Би изглеждало странно, ако тук има къщи и хора.

— Това не е подходящо място за теб — каза Гай. — Няма къде да спиш и кой да те придружава.

— Имам Рио.

— Не можеш да имаш мъж за придружител! — възкликна Адора. — Това ще скандализира половината Албакерк.

— Особено госпожа Естерхаус и дъщеря й! — каза Дейзи.

— По дяволите госпожа Естерхаус и дъщеря й! — каза Гай.

— Амин — добави Дейзи, като с това предизвика една от редките усмивки на Тайлър.

— Повече съм загрижен за теб. Това не е най-подходящият живот за теб — каза Гай.

— Аз съм добре. Имам си палатка и достатъчно одеяла да преживея снежна буря. Ако времето наистина се развали, мога да спя в бараката. А Тайлър е най-добрият готвач в целия Запад.

— Ти готвиш? — каза Гай, сякаш това беше нещо, което само бедните мексиканци могат да нравят.

— Най-добрата храна, която някога сме яли — каза Рио, който се присъедини към групата. — Ще яздиш ли пак? — попита той Дейзи.

— Ти върви с Тайлър. Аз ще отида следващия път.

Тайлър сякаш не искаше да тръгне.

— Какво има? — попита Дейзи. — Боиш се, че не можеш да намериш кравите, ако аз не съм с теб ли? Ще бъде много неприятно, нали? — Тя беше възнаградена с широка искрена усмивка.

— Толкова ще съм засрамен, че ще се върна обратно в Тексас.

— Какво прави той тук? — попита Гай, след като Тайлър и Рио тръгнаха.

— Каза, че се чувства отговорен за моето идване тук и иска да се увери, че ще успея.

— Мислех си, че искаш да си независима.

— Разбира се.

Гай се намръщи.

— Не ми прилича на работник.

— Той е много силен — каза Адора, впечатлена от вида на Тайлър, яхнал коня си, въпреки антипатията й към него. — И красив.

— Каза, че имам нужда от някой, който да ме научи на основните неща в скотовъдството. И е прав. Толкова много научих през последните няколко дни.

— Но ти нямаш нужда от това — каза Гай. — Ако се омъжиш за мен, аз ще се погрижа за всичко вместо теб.

— Но аз не искам никой да се грижи за каквото и да било вместо мен — каза Дейзи. — Нито ти, нито Тайлър или които и да е друг. Обичам сама да съм си господар. Досега не съм съзнавала колко го искам.

— Но не можеш да продължаваш да живееш като скитник — протестираше Адора. — Така никога няма да намериш свестен човек, за който да се омъжиш.

— Аз ще я взема — каза Гай.

— Не съм сигурна, че искам да се омъжвам. Поне за известно време. Хора като госпожа Естерхаус и Джулия винаги ще привличат вниманието към ръста ми или към някоя друга част от мен, която обществото не може да възприеме. Не искам да се извинявам за това, което съм, до края на живота си. Нито искам съпругът ми да го прави вместо мен — каза Дейзи, когато Гай се опита да протестира. — Освен това ми харесва да живея тук. Може би съм създадена да бъда собственичка на ранчо.

— Никоя жена не е създадена да бъде собственичка на ранчо — каза Гай убедено.

— Струва ми се, че работата е много и е трудна — забеляза Адора.

— Вярно е, но мускулите ми свикнаха с язденето, нямам нищо против него. Родителите ми са ми направили мечешка услуга, като са ме научили само как да живея на изток.

— Не можеш ли да управляваш ранчото си от Албакерк? — попита Адора.

— Бих те оставил да го управляваш както си искаш — добави Гай.

— Но скоро ще започнеш да ми казваш какво да правя и да очакваш да го направя — каза Дейзи. — Мъжете са такива.

— Ами Тайлър?

— Той работи за мен. Ако не ми харесва какво прави, или няма да го направи, или ще си замине.

— Има вид на човек, който е тук завинаги — каза Адора.

— Ще си замине — каза Дейзи. Тя никога не бе поставяла това под въпрос, — но дали тя щеше да замине с него? Ще я помоли ли? Но нямаше намерение да казва това на Гай и Адора.

— Тогава ще трябва да се върнеш в града.

— Дотогава смятам да имам собствени работници и да започна да строя нова къща — каза Дейзи. — Това е моята земя и имам намерение да живея тук.

— Но мястото ти не е тук.

— Започвам да си мисля, че тук единствено ми е мястото.

— Значи не възнамеряваш да се връщаш в Албакерк?

— Не зная какво възнамерявам — призна си Дейзи. — След месец или след година мога да променя решението си. Но засега ми харесва да бъда тук. Не смятам да се отказвам.

— И да се омъжиш за мен не е достатъчно? — попита Гай.