Лей Грийнууд - Дейзи

Значи той възнамерява да говори само за работа. Това е добре. Тя можеше да бъде безразлична също като него:

— Откъде научи толкова много за кравите?

— Казах ти, че съм израсъл в Тексас. Семейството ми има ранчо там.

— Едно от многото, което трупа парите, които не искаш да приемеш?

— Лаура ти е казала?

— Някой трябваше да ми обясни. Ти не го направи.

Тайлър подкара кравата към лагера.

— Не мислех, че това засяга някой друг освен мен.

Дейзи се почувства така, сякаш са й ударили шамар.

— Хората, които те обичат, биха искали да те разбират, а това е една голяма част, които остава извън пълната картина.

— Предполагам, че затова винаги съм искал да бъда сам.

Каквато и да беше причината му да се върне, очевидно не беше, за да поиска прошка или нещо подобно. Сърцето му беше също толкова кораво както и преди.

— Това спестява обясненията и загрижеността. Сега разбирам.

Кравата се опита да избяга, но Тайлър бързо я върна.

— Какво разбираш? — попита той.

— Че не искаш никой в живота си. Не искаш да си уязвим, не искаш никой да бъде важен за теб. Използвал си отказа на братята си да вложат пари в твоите хотели като извинение да държиш хората на разстояние. Не мислиш, че заслужаваш добрия си късмет. Не си направил нищо, за да заслужиш тези пари. Държиш хотелите за себе си, защото, когато най-накрая ги построиш, те ще бъдат оправданието ти да заемеш мястото си в семейството. Как се справям дотук?

— Разговаряла си много с Лаура.

— Освен това съм живяла дълго време с баща си. Вие много си приличате. Открих, че е можел да изкарва добри пари от ранчото, но беше вманиачен в търсенето на злато.

— Мислиш ли, че и аз съм такъв?

— Не съм сигурна, че това има значение. Може би е вече много късно да се върнеш към нормалния човешки живот. Може би самотата така те е завладяла, че си забравил как да се измъкнеш от нея.

— Много си разсъждавала.

— Имах много време.

Работата в лагера замря, когато те пристигнаха.

— Това е Тайлър Рандолф — каза Дейзи на Рио. — Той гонеше кравите от хълмовете вместо мен. — Останалите мъже в лагера одобрително гледаха Тайлър, когато Дейзи им го представяше.

— Готова ли си да докараме още? — каза Тайлър, когато представянето свърши.

— Готова съм да се връщаш в Албакерк.

— Оставам. Можеш да яздиш с мен или да останеш в лагера. И в двата случая ти вземаш решението. — Той пришпори едрия жребец и тръгна обратно към хълмовете.

— Вярваш ли му? — попита Рио.

— Като на гърмяща змия — каза Дейзи и тръгна след него. — Като си помисля за това, на нея бих вярвала повече. — Искаше й се това да е вярно, но тя, изглежда, му вярваше, независимо че много пъти я бе изоставял.

— Какво, по дяволите, беше всичко това? — попита един от мъжете на Боб Грийн. — Как е успяла да накара един Рандолф да й помага?

— Познаваш ли го? — попита Рио.

— Не него, но зная семейството му. Всеки ги знае. Те са богати като крале и подли като змии. В момента брат му е в Албакерк. Той е стрелец. Този май търси злато.

— Мисля, че вече го е намерил — каза Рио. Погледът му бе обърнат към двамата, които изчезваха в далечината.

Дейзи и Тайлър се прибраха в лагера на здрачаване. Тайлър слезе от коня, помогна на Дейзи да слезе, после взе двата коня и тръгна към корала.

— Човекът знае как да се оправя с крави — забеляза Рио, докато с Дейзи гледаха Тайлър да върви към въженото ограждение за добитъка.

— Израснал е в ранчо в Тексас. Знае всичко за кравите от игла до конец. Мрази ги.

— Не му личи.

— Личи съвсем малко. — Дейзи протегна ръце към огъня. Докато слънцето грееше, беше топло, но след залез стана хладно. Чувстваше се добре край огъня. — Май е по-добре да се залавям с вечерята — каза тя. Преди да е вдигнала и един тиган, се спря. — Рио, иди да се погрижиш за конете вместо Тайлър. Кажи му, че искам да сготви.

Рио изглеждаше скептично настроен:

— Сигурна ли си?

— Само почакай и ще видиш.

След половин час на Рио не му трябваше повече от една хапка, за да се убеди, че Дейзи е знаела какво иска.

— Готвил ли си никога преди? — попита той Тайлър.

— По целия път от Тексас до Уайоминг — отговори Тайлър. — На повечето от местата между двата щата.

На кафявото, изпито лице на Рио се появи усмивка:

— Басирам се, че си събрал много говеда. Какво мислиш за това събиране?

— Бих местил лагера всеки ден, вместо да ги карам към центъра на ранчото. Така ще си спестя време и кравите ще са по-малко уплашени. Те не обичат да ги изкарват от любимите им места.