Лей Грийнууд - Дейзи

Значи беше влюбен, точно така дълбоко и глупаво, както Лаура би желала. Само че не се чувстваше добре. Чудеше се дали Дейзи се чувства по-добре.

Тайлър се прокле за това, че е такъв голям глупак. Каза си, че трябва да се обърне и да се върне в хотела колкото се може по-скоро. Каза си, че е трябвало да замине обратно в планината в мига, в които Гай му каза за годежа им. Каза си, че е най-големият глупак в Ню Мексико, въпреки това не намали крачка нито пък се поколеба, когато приближи дома на Кокрейн.

Чул беше, че Регис Кокрейн е най-уважаваният човек в града. И този, от когото най-много се страхуват. Гай щеше да направи всичко, което баща му нареди.

Не можеше да спи спокойно, когато хора като тях контролираха Дейзи. Той трябваше да разбере защо тя не беше идвала в хотела през последните два дни.

Вкъщи нямаше никой освен Адора. Той беше изненадан от дребничката, колеблива брюнетка, която влезе в гостната. Не приличаше на приятелка за Дейзи. Те двете бяха напълно противоположни.

— Долорес каза, че сте питали за Дейзи. — Погледът на Адора беше враждебен.

— Не е посещавала снаха ми от два дни. Тревожех се за нея.

— Снаха ви ли помоли да се поинтересувате?

Тайлър почувства, че каквото и да отговореше, щеше да излезе виновен.

— Тя, естествено, е загрижена, както и всички ние.

— Тогава ще й изпратя бележка с обяснение за отсъствието на Дейзи.

— Няма ли да е по-лесно да ми кажете? И без това вече съм тук.

— Не съм сигурна, че Дейзи ще иска вие да знаете.

Тайлър беше объркан. Той беше подготвен за неприветливо отношение, но не и за враждебност:

— Не разбирам.

— Не си и мислех. Вие, изглежда, нищо не разбирате.

Тайлър започваше леко да се ядосва. Омръзнало му беше да го обвиняват за неща, за които не беше виновен.

— Бихте ли ми обяснили какво имате предвид?

— Не мисля, че заслужавате обяснение.

— Дейзи е единственият човек, който може да вземе такова решение. Тъй като тя не е тук и ако не ви е молила да криете това, което знаете, мисля, че трябва да ми кажете.

Адора прекоси няколко пъти стаята, метна му един особено гневен поглед и рязко се завъртя:

— Ти съсипа нейния живот, както и този на брат ми. Тя развали годежа и замина да живее в онова ранчо.

— Но тя няма къща, в която да живее.

— Аз й казах същото, но не ме чу. Изглежда, вие сте й казали, че може да направи всичко, което си поиска, и тя тръгна да го доказва.

— Защо го е направила?

— Защото те обича, глупак такъв! Него ли виждаш? Въпреки че не разбирам, защо те предпочита пред брат ми. Защо не си остана в планината? Тя щеше да се омъжи за Гай и да се опита да бъде щастлива. Не, ти трябваше да се върнеш в Албакерк. Надяваше се, че си се върнал, защото я обичаш. Съсипана беше, когато разбра, че си коравосърдечен и безчувствен.

Тайлър се почувства, сякаш е бил съборен от муле. Здравият разум му казваше, че Адора не може да е права — чудеше се защо всички в Албакерк, с изключение на него, знаят чувствата на Дейзи, — но здравият разум му беше казвал също така да си остане в планината. Тогава го пренебрегна и сега възнамеряваше да направи същото.

— Казвала е, че съм само един мечтател, че се опитвам да и командвам, че по-скоро ще остане стара мома, отколкото да се омъжи за някой като мен.

— И все пак те обича.

— Не звучи разумно.

— Дейзи каза, че любовта не е разумна, че е опасна, но това е част от цялото вълнение.

— Можеш ли да ми го обясниш?

— Не. Сега искам да се върнеш обратно при златните си мини колкото се може по-скоро. Каквото и да правиш, не притеснявай Дейзи. Надявам се, че скоро ще те забрави и ще се омъжи за Гай. Вече липсва на цялото семейство.

— Има ли кой да й помага?

— Да, един човек, който работеше за баща й. Тя ще се оправи. Гай я наглежда. Само си иди. Вече стори достатъчно вреди.

— Тя не разбра ли, когато й казах, че убиецът я преследва?

— Шерифът знае кой е той. Тръгнал е за Монтана. Няма защо да се притеснява от него.

Но докато Тайлър вървеше обратно към хотела, чувствайки се като отрепка, не беше сигурен, че онзи си е заминал. Това нямаше значение. Щеше да види Дейзи. Не можеше да бъде спокоен, като знае, че тя е сама в ранчото. Трябваше да се увери, че е добре. Освен това вече беше разбрал, че не може да живее далеч от нея.

— По тези хълмове има много крави — каза Рио на Дейзи, докато слизаше от коня и вървеше към лагерния огън, — но някои от тях не са белязани.

— Не разбирам — каза Дейзи. Подаде му чаша силно черно кафе, каквото той обичаше.