Лей Грийнууд - Дейзи

Хесус, племенникът на стария човек, се приближи, яздейки в бърз тръс.

— Идва един конник — каза той още преди да е слязъл от коня.

Дейзи се стегна. Господин Кокрейн бе казал, че убиецът е напуснал областта, но непознатите ездачи все още я притесняваха. Тя вдигна пушката си. Не беше сигурна дали може да улучи нещо. Рио й беше показал как да я използва само преди два дни, но си мислеше, че никой друг не го знае. Не почувства облекчение, когато видя Боб Грийн да приближава с двама работници.

Грийн слезе от коня и приближи към огъня. Дейзи искаше да му каже да си тръгва, но вместо това му предложи чаша кафе. Той я взе и отпи.

— Съжалявам за баща ти.

— Благодаря.

— Сама ли смяташ да управляваш земите си?

— Да.

— Трябва ти по-добро място за живеене от това — каза той, като посочи палатката.

— Ще построя къщата отново, когато получа пари.

Грийн посегна към джоба на ризата си и извади от там пачка банкноти.

— Това трябва да е достатъчно.

Дейзи не се помръдна:

— Не продавам земята си.

— Не е за земята, а за животните, които продадох.

С всяка минута Дейзи все повече се объркваше:

— Не разбирам.

— Всяка година част от животните на баща ти се смесват с моите. Вместо да ги карам до неговата земя, аз белязвам телетата вместо него и продавам биковете, въпреки че тази година не са толкова много колкото миналата. Мануел Кордова, съседът ви от юг, прави същото нещо. Съжалявам, че толкова закъснях с парите, но снегът ме забави.

Дейзи беше объркана. Спомняше си, че всяка зима отсядаха в хотел. Баща й им казваше, че парите са от вложенията му.

— Трябва да наемеш още двама мъже и да започнеш да ги бележиш — каза Грийн. — Тук имаш говеда, които струват цяло състояние — Той посочи към хълмовете. — Имаш късмет, че не са откраднали голяма част от тях. Мануел и аз се опитахме да накараме баща ти да на позволи да ги бележим вместо него. По дяволите, дори му предложих безплатно да ги събера. Мислех си, че ако конекрадците започнат да крадат говедата му, след това ще се прехвърлят и на моите. — Той ядосано се намръщи. — Старият глупак не искаше дори да стъпим на земята му. Предполагам, мислеше, че искаме да му вземем глупавата мина.

Значи баща й никога не е изкарвал пари от златните си мини или от вложеният си. Всичко, което получаваше, идваше от съседите му. Дейзи почувства в нея да се надига безпомощен гняв. През всичките тези години правеше всичко, което той каже, отнасяше се с него като с крал, а той е лъгал през цялото време.

— Рио и племенникът му ми помагат — каза тя. — Смятаме да започнем белязането утре.

Грийн отново й предложи парите и Дейзи ги прие. Той изля остатъка от кафето си, подаде й чашата и хвана юздите на коня.

— Имаш страшно много стока тука. Няма да се справиш само с един старец и едно момче. Имаш нужда и от ограждение за животните. Мога да ти услужа с двама работници за месец, месец и нещо. Ще прибавя и конете им.

Дейзи искаше да откаже, но благоразумието й казваше, че ще направи грешка. Тя не можеше да повярва, че Грийн може да има нещо общо със смъртта на баща й, не и след това, което току-що стана. Докато се изправи на крака, ще има нужда от всяка помощ, която й предложат.

— Защо го правиш? — попита тя.

Грийн се усмихна:

— Трябва да се държим заедно. Единствените земи, които Кокрейн не притежава, са нашите. Той може да има толкова крави, че да понесе загубите, но аз не мога. Ако продължава така, ще трябва да продам всичко. Като ти помагам, помагам и на себе си. Сигурен съм, че Кордова мисли същото.

Той се обърна към Рио Мендоса:

— Наблюдавай я отблизо. Има още много да се учи.

— Защо не й каза, че вероятно зад конекрадците стои Кокрейн? — попита един от хората на Грийн, когато вече никой не можеше да ги чуе.

— Тя е сгодена за сина му. Би трябвало да е тайна, но момчето на Кокрейн е прошепнало нещо. Няма смисъл да настройваме момичето срещу свекъра й. Това само ще я вкара в беля.

— Може да не иска да се омъжи за него. Може да иска да управлява земите си и да си е сама господар.

— Няма значение какво иска. Кокрейн ще се погрижи да се омъжи за сина му. Той винаги получава това, което иска.

Дейзи остави коня й да води кравата и телето към мястото, където хората на Грийн и Кордова помагаха на Рио и Хесус с дамгосването. Тя се учеше да язди едно проклето пони. Беше натъртена, схваната и уморена, така че единственото, което понякога успяваше да направи, беше да стои на седлото. Щеше да й трябва малко време, докато се почувства удобно на кон, но тя се гордееше с напредъка си.