Лей Грийнууд - Дейзи

Рио погледна към Дейзи:

— Какво мислиш?

Струваше й се, че така ще има много излишна работа. Нямаше да последва съвета му толкова бързо, дори и да знаеше много повече от нея за събирането на кравите. Щеше да си помисли. А междувременно й се искаше да му зададе един въпрос:

— Видя ли много добитък по тези хълмове?

— Някои доста добри две- и тригодишни.

— Мислех си, че татко ви кара всяка година да бележите телетата — каза Дейзи на Рио.

— Казах му, че не мога да се справя с всичките сам, но той не ми позволяваше да наема помощници.

— А има крадци — каза Тайлър.

Крадци! Грийн каза, че крадат от него и Кордова. А сега крадяха и от нея.

— Какво да направя?

— Спри ги.

Тя не знаеше как ще стане това. Имаше нужда от помощта на Тайлър, въпреки че не искаше да си го признае. Това ще значи още веднъж да се остави в ръцете му, но някак си не й се стори толкова неприятно, колкото беше очаквала.

— Колко мислиш, че губя?

— Не е възможно да се каже, докато не добием представа за размера на стадото, но аз бих казал, че е хиляди долари.

Дейзи искаше да изругае. Спомни си всичките години, през които майка й бе страдала, защото животът й беше толкова различен от това, което беше очаквала, а всичко е било напразно. Баща й е позволявал на крадците да крадат повече пари, отколкото са необходими, за да живее майка й удобно, и всичко това, защото се е страхувал, че някой може да намери златна мина, която не съществува!

— Познаваш ли добре тези хълмове? — попита Рио.

— През последните три години яздя през тях — отговори Тайлър.

— Защо не дадеш заповед утре?

— По-добре отнеси този въпрос до госпожица Сингъл.

Дейзи би искала да може да откаже предложението, но Рио не би го дал, ако няма основателна причина. Освен това беше ясно, че работниците на Грийн и Кордова уважават Тайлър. Независимо от това дали й харесваше да го признае или не, тя се чувстваше сигурна край него.

— Можем да опитаме — каза тя, като не желаеше да се поддаде още на първия ден от неговото появяване. Тя беше поласкана, че я е последвал, но това беше третият път, когато той неочаквано се появяваше в живота й. Нямаше основание да си мисли, че няма пак да изчезне. Тя го обичаше, но не смяташе да остави любовта да надвие разума.

За първи път тя сама си беше господар и усещането й харесваше. Сега знаеше, че от ранчото могат да се изкарат достатъчно пари. Ако можеше да бележи всичкия си добитък и да наеме двама надеждни работници, които да помагат на Рио, щеше да бъде независима. Ако добре овладееше работата си, след няколко години ще бъде свободна да прави каквото си поиска.

— Не ми ли вярваш? — попита Тайлър.

— Зная, че можеш да готвиш, но не зная дали можеш да организираш събирането на животните — отговори тя. — По-добре да видя какво можеш, преди да взема решение.

Дейзи не можеше да отрече чувството на задоволство, което стопли душата й. Досега никога не бе имала властта да казва на някой мъж какво да нрави. Действително се чувстваше като собственичка на това ранчо, като шеф, който отговаря за вземането на решенията.

Беше чудесно!

Трябваше да мисли трезво. Не разбираше от ферми. Тайлър можеше да се справи. Но решението си оставаше нейно. Тя можеше да му каже да си тръгва или да остане.

Разбира се, той ще прави това, което си иска. Тайлър винаги така правеше, но това няма да намали щастието й. Тя се изправи.

— Искам по изгрев да съм вече на седлото.

— Да приготвя ли закуската?

— Разбира се — отговори Рио вместо нея.

— Тогава Хесус трябва да му помогне — каза Дейзи. — Не можеш да очакваш от него да бъде едновременно и готвач, и да работи без помощник.

— Нямам нищо против — отговори момчето.

— За теб добре ли е? — попита тя.

— Разбира се — отговори Тайлър.

— Добре.

— Почакай малко — извика Тайлър, когато Дейзи се запъти към палатката си.

Тя се обърна тъкмо когато той плъзна ръце около нея. Преди да разбере какво става, той я целуна дълго и нежно.

Дейзи си помисли, че сигурно всяка кост от тялото й се е разпаднала. Може да беше заради умората или напрежението, но тя не можеше да стои на собствените си крака. Облегна се на него, а топлината на тялото му проникна в нея. Тя безсрамно се притисна в него с ръце зад врата му.

— Не обичам да си лягам, без да кажа лека нощ — каза Тайлър.

Тя не знаеше как той може да говори толкова небрежно за това, което току-що се случи между тях. Земята сякаш се разклати под краката и с нечовешко усилие тя успя да овладее гласа си: