Лей Грийнууд - Ваялид

— Поканата да дойдеш на службата с нас остава.

— Не.

— Ако е заради ръката ти, мисля, че е крайно време да се помириш със своя Създател.

— И ако не го направя?

— Въпреки това трябва да дойдеш. У теб има натрупан много гняв. Никога няма да бъдеш щастлив, ако не се отървеш от него.

— И според теб посещението на църковната служба ще ми помогне, така ли?

— Може би. Аз не спирам да се надявам, че ще помогне на мен.

С тези думи тя се обърна и започна да чука по вратите.

— Ставайте, момичета. Службата започва след час.

Джеф искаше да я попита какво бе имала предвид с последната си забележка, но Ваялид очевидно бе свършила с разговора за момента. Той тръгна нагоре по стълбите. Може би щеше да я попита по-късно вечерта. Може би тя искаше той да вярва, че нейният живот е по-спокоен от неговия, но несъмнено нещо я тревожеше.

На Джеф не му харесваше да вижда в очите на Ваялид гнева, с който той самият бе живял толкова дълго. Знаеше какво му бе причинил неговият гняв и не искаше същото да се случи и с нея.

Еси подаде глава през вратата.

— Госпожица Гудуин иска да знае дали ще дойдете с нас на службата.

Джеф се намръщи и вдигна поглед от бележките си.

— Имам много работа. — Той посочи към няколкото камари документи пред себе си.

— Татко ще дойде. Той ми изпрати писмо. — Момичето извади писмото и му го показа. — Той вече е тук.

— Тогава нямаш нужда от мен — каза Джеф и се приготви да продължи с работата си.

— Той ще бъде далеч. Ще ни сложат на балкона, а той е ужасно висок. Страх ме е да излизам на балкона.

— Тогава се дръж за ръката на госпожица Гудуин. — Еси не помръдна от мястото си и Джеф каза: — По-добре върви да се облечеш, за да не закъснееш.

— Вече съм облечена — отвърна тя, влезе в стаята и направи пирует, за да му покаже роклята си.

Джеф си каза, че ще трябва да внимава повече какво говори. Ако беше казал подобно нещо на жена, с която току-що бе прекарал доста време, да се приготви да бъде забелязана, тя вероятно би се ядосала толкова много, че да разкъса документите му на парченца.

— Много си хубава. Сигурен съм, че баща ти ще се гордее с теб.

— Той ще дойде утре.

— Вече ми го каза. А сега ще е най-добре да се върнеш долу. Скоро ще стане време за службата.

— Сигурен ли си, че няма да дойдеш? — попита друго гласче. Беше Аурелия. До ангелското й личице се виждаше това на сестра й Джулиет.

— Вие двете какво правите тук?

— Дойдохме да видим дали ще дойдеш за службата.

— Вече казах на госпожица Гудуин, че няма да дойда.

Близначките изглеждаха много доволни.

— Добре.

Джеф моментално почувства тревога. Нещо му подсказа, че наближава опасност.

— И какво толкова му е доброто?

— И ние не искаме да ходим на службата. Госпожица Гудуин каза, че ако не дойдеш, можем да останем при теб.

Изнудване. Ваялид го удряше със собствените му камъни. Ако тези две фурии останеха при него, той нямаше да има нито минутка спокойствие.

— Бети Сю също не иска да ходи.

Страхотно! Ако тези трите бъдеха оставени сами само за един час, последствията можеха сложат началото на война, в която щеше да се включи всяка жена в Денвър. Джеф хвърли писалката си на бюрото.

— Предайте на госпожица Гудуин, че след десет минути ще сляза долу, за да дойда на службата. Можете да й кажете също, че последния път, когато ходих на църква, изнудването не се смяташе за християнско дело.

— Госпожица Гудуин не спомена нищо за изнудване — каза Джулиет.

— Предполагам, че не е.

— Какво значи изнудване? — поинтересува се Еси.

— Да караш хората да вършат онова, което не искат — обясни Джеф.

— Това се случва постоянно с децата. — Аурелия очевидно бе разочарована от обяснението на мистериозната думичка.

— Мога ли да остана тук, докато се обличате? — попита Еси.

— Разбира се, че не, глупачке — отвърна Аурелия. — Момичетата не могат да гледат как мъжете се обличат.

— Защо?

— Защото ще родиш бебе.

— Как?

— Не знам, но Корин казва, че това се е случило с някаква жена, която майка й познавала. Тя казва, че всички толкова се ядосали, че жената трябвало да се премести в друг град.

Джеф реши, че да се намира в обкръжението на малки момиченца е много опасно. Дори не му се искаше да си представи какво биха си помислили във висшето общество на Денвър, ако чуеха разговора им!

— И трите моментално изчезвайте долу — изкомандва ги той.

— Не искате ли да прочетете писмото ми? — попита Еси.

— Не сега. Ако не побързам, ще закъснея за службата.