Лей Грийнууд - Ваялид

Освен това той искаше да обмисли на спокойствие какво щеше да направи на Ваялид. Не можеше да остави това изнудване без отговор.

На Ваялид й се искаше да престане да си мисли колко е хубав Джеф. Искаше й се също така да не обръща погледа си към него поне веднъж в минута. Ако не започнеше да се контролира, всички в параклиса щяха да започнат да си шушукат за нея.

Тя погледна надолу към хората на приземния етаж. Госпожица Сетъл бе хвърлила един поглед нагоре, видимо бе пребледняла, когато бе забелязала Джеф на балкона и едва се бе замъкнала до пейката си.

Харолд Браун също беше дошъл. И той бе пребледнял, когато бе видял дъщеря си да влиза хванала Джеф за ръка. Ваялид се чудеше каква сума е взел той назаем от Джеф и дали щеше да може да върне заема. Беше сигурна, че отсега нататък той щеше да посещава Еси редовно.

Ваялид се помоли да не позволява на други родители да дойдат на службата. Ако се наложеше да дава обяснение, то можеше да бъде изтълкувано погрешно. И без това Бети Сю правеше достатъчно бели. Майка й я посещаваше всяка сряда и петък и Ваялид не се съмняваше, че Бети Сю й разказваше всичко, което се случваше в училището, както и някои неща, които съществуваха само във въображението на момичето.

Ваялид знаеше, че трябва да следи литургията, но погледът й неволно се насочваше към Джеф. Когато бе слязъл долу, той я бе погледнал сърдито. Тя му се беше усмихнала и погледът му веднага бе омекнал. Знаеше, че Джеф не е луд, и очакваше, че той ще й отвърне по някакъв начин, но това не я притесняваше толкова много, колкото фактът, че го харесваше.

На всичко отгоре желанието й не се ограничаваше само с похот. Действително го харесваше, въпреки раздразнителния му характер и всичките му недостатъци. Но Ваялид не искаше да харесва южняк.

В това нямаше абсолютно никакъв смисъл. Тя наистина се възхищаваше на Джеф заради успеха му, но той беше раздразнителен мъж, твърдоглав, изпълнен с предразсъдъци и твърдо вярваше, че всяка жена, родена над линията Мейсън-Диксън, е дяволско изчадие. Не че на нея й се искаше да бъде като жената, за която той искаше да се ожени. Не можеше да си представи по-нещастна жена от идеалната южняшка красавица на Джеф. Дори мисълта за това трябваше да кара всяка уважаваща себе си жена да побеснее.

Но нито едно от тези неща не я притесняваше толкова много, колкото съзнанието, че не можеше да контролира чувствата си. Харесваше Джеф, въпреки че беше глупаво.

Ваялид се загледа в профила му. Една жена не се влюбваше в мъж само защото той има класически профил, нали? Видът на Джеф по време на сутрешната му тренировка изплува в съзнанието й. Дори и мъжете обичаха да се преструват, че обичат жените заради душевните им качества, а не само заради телата им.

Не че Ваялид им вярваше. Джеф например искаше само една красива обвивка и всякакви душевни качества, освен пълно подчинение, бяха неприемливи за него.

Трябваше да слуша какво казва свещеникът. Проповедта му беше сякаш писана за нея. Простете на враговете си. Бъдете добри с онези, които ви преследват и ви презират. Времето не беше подходящо за нея. Тя не можеше да прости на хората, които се опитваха да й откраднат мината, както не можеше да прости и на онези, които бяха разбили семейството й.

Питаше се какво ли изпитва Джеф. Той сдържаше гнева си още по-упорито, отколкото тя самата. Може би беше сгрешила, като го бе принудила да дойде на службата.

Органът засвири последния химн. Ваялид се опита да събере мислите си и да се концентрира върху текста. Проповедта не й беше донесла нищо и тя можеше да си остане в спалнята.

Най-после шумът, който идваше отдолу, наруши концентрацията на Джеф. Службата не се беше оказала нищо особено. Все още беше раздразнен, че си беше загубил времето. Не можеше да си прости, че бе позволил на Ваялид да го подлъже да отиде и беше вбесен от проповедта. Свещеникът го беше гледал сърдито през цялото време. Джеф не знаеше името на това лицемерно копеле, но беше решил, че ще се погрижи той да бъде уволнен.

Поредната серия от писъци, тропане от тичащи крака и бараж от пискливи гласчета разбиха и последните остатъци от спокойствието. Последните цифри отлетяха от главата на Джеф и упорито отказаха да се върнат. Той измърмори една цветиста псувня, която бе научил от Монти, бутна масата встрани и се изправи.

Джеф погледна през прозореца. Навън беше облачно, но температурата беше над нормалната и нямаше вятър. Идеално време за разходка. Той се надяваше, че служителите му ще се възползват пълноценно от времето, защото следващата седмица щяха да бъдат адски заети.