Лей Грийнууд - Ваялид

Слезе долу, за да каже на близначките, че предметът е просто една от дрехите на чичо им, вероятно издухана от вятъра през прозореца му и закачила се на едно от въжетата на асансьора. За да им спести подигравките, им каза също, че отдалеч дрехата наистина приличала на прилеп. Ваялид остана за малко, докато се увери, че Бети Сю няма да каже нещо, с което да създаде проблеми. Когато момичетата започнаха да се хранят, излезе от трапезарията.

Наложи си да се изкачи по стълбите бавно. Не й се искаше отново да стигне до площадката на стълбището без дъх. Ваялид стигна до площадката и спря внезапно. Джеф стоеше зад наредена за вечеря маса и държеше един стол, сякаш се готвеше да й помогне да седне.

— Ще вечеряте ли с мен? — попита той.

Ваялид бе толкова удивена, че загуби ума и дума. Подредената маса, усмихнатият Джеф — всичко това надминаваше и най-смелите й очаквания. Тя напълно забрави за развяващите се навън панталонки, както и за решението си, че не иска да има нищо общо с Джеф Рандолф. Единственото, което изпитваше в момента, бе удоволствие от това, че той искаше тя отново да вечеря с него.

Ваялид се приближи до масата и остави Джеф да й помогне със стола. Когато седна, си възвърна присъствието на духа.

— Не смятах, че ще ме поканите отново след снощи.

— Брат ми пак изпрати твърде много храна.

Не очакваше такъв отговор. На нея никога не й бе хрумвало, че той може да е поискал повече храна.

— Винаги мога да изпратя близначките да вечерят с вас.

— Еси беше при мен целия следобед и сега имам нужда от компанията на някой възрастен.

Масата беше подредена за двама и той бе стоял до нея, сякаш бе очаквал Ваялид. Онези панталони не се вееха пред прозореца на близначките. Бе ги сложил там, защото бе знаел, че това ще я накара да изтича по стълбите. Бе искал да я покани на вечеря, но явно не по обичайния начин, въпреки че Джеф без съмнение щеше да отрече, че е желаел компанията й достатъчно много, за да си губи времето да измисля такъв глупав начин да я накара да се качи при него.

Ваялид беше шокирана. Не бе очаквала подобно нещо от Джеф, но повече беше шокирана от самата себе си. Спря се тъкмо когато повдигаше ръка, за да провери дали прическата й не се е развалила.

Държеше се като малка хлапачка, поканена за първи път от джентълмен. Преди десет години не се бе държала така и беше глупаво да започва сега. Джеф може и да беше заядлив, но и той беше човек и имаше правото да търси компанията на други хора. А и той беше достатъчно самотен, за да се задоволи с една севернячка, тъй като наоколо нямаше други жени.

Въпреки това възбудата й не отмина. Невъзможно беше да седи на вечеря на свещи с един хубав мъж и да не чувства тръпката от очакването. Пък и сега той се беше преоблякъл. Очевидно не я смяташе за пълна дивачка. Променяше мнението си за него към по-добро. Може би някой ден наистина щеше да поиска да вечеря с нея.

О, господи! Това не беше обикновена похот. Докато Джеф наливаше мляко за двамата, Ваялид осъзна, че го харесва и че иска и той да я харесва.

— Какво е сготвил брат ви днес? — Ваялид изпитваше нужда да говори. Това й помагаше да си събере мислите. — Трябва да призная, че не ми се искаше да ям овчарски пай с момичетата.

Джеф започна да вдига похлупаците на блюдата.

— Телешко с пюре, цели картофи с масло и подправки, круши с бял сос и аспарагус с желе от месо. За десерт има нещо шоколадово с пълнеж.

— Добре че не ям толкова всяка вечер. Нищо чудно, че тренирате толкова усилено.

Споменаването на тренировката му я накара да си спомни за почти изцяло голото му тяло. Ваялид се надяваше, че не се е изчервила, но беше сигурна в обратното.

— Тейлър изпраща всичката тази храна, за да ви подкупи да не изхвърлите близначките от училището.

Джеф й подаде една чиния и Ваялид усети близостта му. Беше висок и дори приведен й се струваше, че се извисява над нея. Зачуди се дали и той усещаше близостта й по същия начин и погледна нагоре към него, но очите му бяха напълно безизразни.

Ваялид почувства леко разочарование. Каза си, че е глупаво от нейна страна да иска повече, но това желание беше по-силно от нея. Като знаеше колко силно реагира на присъствието й, смяташе, че е съвсем честно и той да реагира на нейното присъствие.

— Би трябвало да знаете, че подкупът няма да свърши работа.

— Не аз се опитвам да ви подкупя.

Ваялид реши да не му напомня кой я бе поканил на вечеря. Нейните собствени чувства все още я изненадваха и беше твърде рано да се опитва да проверява какво точно изпитва той.