Лей Грийнууд - Лили

Зак изпита дразнещото желание да я попита защо мисли така, но успя да го потисне. Когато един мъж започнеше да се чуди какво мисли една жена, глупавите въпроси, които можеше да й зададе, нямаха край.

— Защо не отидеш да разкажеш на Доди за това? — Той искаше тя да слезе долу. Не се чувстваше удобно, докато седеше в банята му, докато той се приготвяше. Ситуацията напомняше твърде много семейна обстановка, а всичко от този род го караше да чувства студени тръпки по гърба си.

— Опитах се да й кажа — отвърна Лили, — но тя беше твърде разтревожена за Джози. Каза, че ще искаш да узнаеш незабавно. Предполагам, че трябва да побързаш. Скъсих разказа си доста, за да не закъснееш.

Зак трябваше да й отдаде заслуженото. Лили очевидно беше в състояние да говори по-малко, като същевременно казва повече. Тъй като той имаше предчувствието, че ще я вижда често, това откритие го караше да се чувства малко по-добре.

Зак винаги бе харесвал жените, но ги обичаше, когато отговаряха на неговите изисквания. Това означаваше, че той мислеше за тях, когато беше с тях, но трудно си спомняше как изглеждаха, когато не бяха пред очите му. Зак не смяташе, че използва жените или че се държи зле с тях. Удоволствието беше взаимно, а всички по-топли чувства — преходни.

Зак свърши да се бръсне и отвори шкафа, за да си избере дрехи. Погледът му се спря върху едно сако с кадифени ревери и маншети. След това си спомни, че днес щеше да ходи на сватба, и посегна към черния си костюм.

Не изпитваше точно топли чувства към Лили (А и как можеше, след като тя му създаваше само неприятности?), но мисли за нея постоянно нахлуваха в главата му. По-скоро го преследваха. Той постоянно се чувстваше като грешник и мислеше, че тя е ангелът, който е бил изпратен да го спаси. И защото той беше такъв пропаднал и непоправим грешник, му бяха изпратили най-красивия и най-безпомощния ангел.

Не беше честно да му изпращат една на пръв поглед беззащитна жена. Всички знаеха, че южняшкото кавалерство има дълбоки корени в неговото семейство. Той се бе трудил усилено да го изкорени, но появата на Лили се беше оказала достатъчна, за да му покаже, че усилията му се бяха увенчали с неуспех.

Зак се затрудни да закопчае колосаната си яка. Прииска му се изобретателите да престанеха да се занимават с лампи и карети без коне и да измислят риза с прикрепена към нея яка. Когато копчето на яката му се изплъзна между пръстите му и падна на земята, той изруга и се наведе, за да го потърси. Лили го изпревари. Тя намери копчето без затруднения и сръчно го пъхна в яката му.

— Постоянно оправях яката на татко. Дай ми и другите.

Зак й подаде и останалите копчета. За лицемерен стар пуритан, Айзък Стърлинг беше оставил дъщеря си да върши някои неща, които определено караха Зак да се чувства неудобно.

Той не знаеше защо нещо толкова обикновено като допира на пръстите на Лили до врата му го тревожеше, но това беше факт. Пръстите й бяха леки, нежни, почти като пера, но предизвикваха у него нещо необикновено — харесване на тази близост, на тази интимност.

На вратата се почука.

— Отвори — каза той на Лили, тъй като искаше да увеличи разстоянието помежду им, докато не разбереше какво ставаше с него.

— Доди е — каза Лили, която се върна почти незабавно. — Тя казва, че гларусът е тук и чака. Каза да побързаш, преди да си промени решението. Мислех, че гларусът е птица.

Зак си помисли за кой ли път, че не е безопасно да се оставя момиче като Лили да се разхожда само из град като Сан Франсиско. Не се знаеше в какви неприятности можеше да се забърка тя. И доколкото я познаваше, тя най-вероятно щеше да създаде неприятности на него.

Зак облече сакото си, огледа се в огледалото и приглади косата си.

— Гларус е младеж, когото успяваш да убедиш да направи нещо, което не иска да направи.

— Като какво? — попита тя.

— Като да се ожени за Джози.

— Този ли е гларусът? — прошепна Лили на Доди, когато Зак тръгна право към един мъж, който изглеждаше твърде ядосан за младоженец.

— Той е, копелето нещастно! — каза Доди. — Извинявай, забравих, че не обичаш ругатните.

— Преди да срещна Зак, не знаех нито една ругатня — призна си Лили.

— Майтапиш се — не й повярва Доди.

— У дома мъжете никога не ругаят пред жените. Поне не пред мен и мама. Татко не го одобрява. Той казваше, че ругаенето е резултат от малък мозък и ограничен речник.

— Не и в този случай — каза Доди и кимна към мъжа, който говореше със Зак.