Лей Грийнууд - Лили

Без значение колко близо се намираше Зак до вратите на ада, Лили бе убедена, че той никога нямаше да влезе вътре.

В този момент Лили реши, че е била изпратена в Сан Франсиско, за да спаси душата на Зак Рандолф. Тя прие задачата си с такава тържественост, сякаш й бе дадена лично от архангел Гавраил.

Зак стана от масата изпълнен с отвращение. През последните пет нощи не беше спечелил достатъчно пари, за да си плати вечерята. Дори ако най-големият му враг му беше набирал картите, те едва ли щяха да бъдат толкова лоши.

— Късметът май най-после те напусна, а? — попита го Чет Лий. Той мразеше Зак и не се опитваше да прикрие злорадството в гласа си.

— Така изглежда — отвърна му Зак. Той погледна чиповете, натрупани пред Лий. — Твоят късмет обаче е много добър.

— Да — каза Чет. — Това почти ме кара да мисля, че управляваш почтено заведение. Почти — добави той със саркастична нотка в гласа.

Израженията по лицата на хората, които бяха насядали около масата, станаха мрачни.

— Винаги казваш това, когато губиш — каза Зак. — Сигурен съм, че много скоро ще го кажеш отново. — Той не се усмихна на Чет, защото нямаше настроение да го прави.

— Няма да ми се наложи, докато не започнеш да играеш отново…

Този път Зак се усмихна, но усмивката му беше заплашителна.

— Познавам хората като теб, Чет. Вие не можете да понесете мисълта, че не сте най-добрите. Ти идваш тук само защо то знаеш, че можеш да ме победиш.

— Разбира се, като онзи път в…

— Масата се затваря за тази вечер, господа. Чет ще осребри печалбата си и ще си тръгне.

— Още не съм свършил! — Побеснял, Чет скочи на крака и при това разклати масата. Чипове и карти се разпиляха на пода.

Играта на съседните маси спря и играчите се обърнаха, за да огледат чиповете за хиляди долари, които се търкаляха по пода. Единствено присъствието на Зак възпираше посетителите да скочат от местата си и да започнат да ги събират. Това и двамата огромни биячи, които се появиха изневиделица и хванаха Чет Лий от двете страни.

— Жалък кучи син! — извика Чет. — Ти си твърде голям страхливец, за да се биеш сам.

— Аз си плащам на други да ми изхвърлят боклука — отговори Зак.

На Зак изобщо не му беше хрумвало да забрани на Чет да идва в кръчмата му. Това беше лоша реклама на заведението.

Чет се опита да се измъкне от двамата телохранители! Единият от тях изви ръката зад гърба му и той се умири.

— Той има оръжие — обърна се бодигардът към Зак. — Усещам го.

Зак усети как кръвта му се смразява. Останалата част на залата избледня от погледа му, докато в него останаха само Чет и мъжете до него. Зак не позволяваше да се влиза с оръжие в заведението му. Никой собственик на кръчма не можеше да позволи това, като се имаше предвид колко опасно ставаше, когато се смесеха алкохолът и хазартът.

— Ти май не можеш да спазваш никакви правила, Чет — каза Зак, докато отваряше сакото на Лий. Чет се опита да се възпротиви, но мъжете го задържаха без усилие.

— Вързан е за гърба му — каза биячът.

Те свалиха сакото на Чет. На гърба си той беше прикрепил кобур, който не се виждаше отпред и в който имаше малък пистолет. Зак извади оръжието. То побираше само два патрона, но те бяха достатъчни да убият двама души. И да му съсипят бизнеса.

— Дайте му чиповете, момчета — каза Зак, като хвърли сакото на Чет на собственика му, — и го изпратете до вратата.

— Те са навсякъде по пода — каза един от играчите. — Как ще определим кой колко ще получи?

Зак хвърли един поглед към пода и на лицето му бавно се разля широка усмивка.

— Виж какво направи — каза той на Чет. — Ти така омеси чиповете, че никой не може да каже кои на кого са. Разделете чиповете по равно, момчета.

— Повечето от тях са мои! — възрази Лий.

— Знам това, но никой не знае колко точно — отвърна Зак с измамно любезен тон. — Единственото нещо, което мога да направя, е да разделя чиповете по равно между всички играчи с изключение на мен. Аз вече загубих моите.

Чет се опита да се освободи от хватката на биячите, но това не му се удаде.

— Придружете го навън, момчета — каза Зак. — Ще накарам никой от касиерите да му осребри чиповете.

Зак обърна гръб на Чет и се отдалечи.

— Ще те убия за това! — извика Лий след него. — Мамиш ме за последен път.

Докато го влачеха към изхода, той не спираше да обсипва Зак с всички мръсни епитети, които му идваха на ума, като същевременно повтаряше, че ще го убие.

— Не мога да приема всички тези пари — каза един от играчи те. — На мен едва ли ми бяха останали повече от сто долара.