Лей Грийнууд - Лили

— Задръж ги. Можеш да ги дадеш за благотворителност или да си палиш пурата с тях — отвърна му Зак, който вече бе загубил интерес към ситуацията.

— Какво ще направиш с Чет? — поинтересува се един от мъжете.

— Ще го забравя колкото се може по-бързо.

— Но той каза, че ще те убие.

— Много мъже се напиват и започват да отправят заплахи. След това изтрезняват и не помнят какво са казали. Чет заплашва да ме убие още от Вирджиния Сити.

— Какво се е случило там?

— Спечелих акциите му в една златна мина. Оказа се, че са на стойност около един милион долара.

— По дяволите! На негово място и аз бих искал да те убия — каза един от играчите.

— Той току-що ги беше спечелил от някакъв беден нещастник с жена и седем деца. Аз му ги върнах.

— Върнал си ги! — възкликнаха удивени няколко души.

— Е, част от тях — поясни Зак и се ухили въпреки раздразнението си от една ситуация, която бе могла да се окаже потенциално опасна. — Не си струва човек да бъде твърде алчен.

Бела Холт стоеше на стълбите сложила ръце на хълбоците си, а челото й бе мрачно смръщено, когато Лили се появи на тротоара. Лили се обърна към тримата мъже, които я бяха придружили от работното й място до пансиона.

— Сигурна съм, че щях да бъда в пълна безопасност, ако вървя сама — каза тя, — но все пак беше много любезно от ваша страна да ме изпратите.

— Няма проблем.

— За мен беше удоволствие.

— С удоволствие бих ви изпращал всеки ден.

— Вървете си — заповяда им Бела, докато слизаше надолу по стълбите.

— Те наистина се опитваха само да помогнат — каза Лили, докато тръгваше нагоре.

— Знам какво се опитваха да направят — отговори Бела — и нямам намерение да им позволявам да го вършат тук.

Преди да влезе в пансиона, Лили махна за сбогуване на тримата. Те й отвърнаха по същия начин и нито един от тях не се помръдна, докато тя не се скри зад вратата.

— Не можеш да се разхождаш по улиците и след теб да се влачат мъже като лентички на шапка. Хората ще започнат да говорят. Не се знае какво би казала госпожа Торагуд.

— Позволих им да ме придружат само защото ти ми каза, че не е безопасно една жена да се разхожда сама по улиците. Зак ми каза същото и аз реших, че това е истина. Сметнах, че няма да бъде твърде добра идея да бъда изпратена само от един мъж.

— Точно така — каза Бела.

— Ето защо позволих и на тримата да ме придружат — продължи Лили, доволна от прозорливостта, която беше показала. — Така никой не може да ме обвини, че съм се държала неприлично с някой от тях.

Бела изстена.

— Скъпа, трима мъже не са по-добре от един.

— Не виждам защо.

— По-добре е да те виждат без мъже, отколкото с трима или с една дузина.

— Никога няма да позволя на една дузина мъже да ме придружат до вкъщи — заяви Лили. — На тротоара няма да има достатъчно място за всички тях.

Зак току-що беше спечелил третата си голяма печалба за тази вечер, когато Лили влезе в заведението му. Бе обзет от най-странното съчетание на чувства, което беше изпитвал в живота си. Почувства се доволен, раздразнен и разтревожен едновременно. Никога не беше изпитвал толкова противоречиви чувства.

Погледна картите си: И тази ръка беше печеливша. Той имаше нужда да спечели. От вечерта, когато Лили беше пристигнала в града, не бе спечелил почти нищо. Не можеше ли тя да почака поне до утре вечер, преди да се появи в кръчмата?

Но когато Лили го погледна със сините си очи, възмущението му се изпари моментално. С тиха въздишка Зак сложи картите си на масата и се изправи.

Когато стана, той осъзна, че всички мъже в радиус от петнадесет метра се бяха втренчили в Лили, сякаш в залата нямаше други жени. Навсякъде около него се чуваше скърцане на токове, когато мъжете се обръщаха, ръце увисваха във въздуха по средата на движение и изречения оставаха недовършени.

Всички защитни инстинкти, които бяха вродени на мъжете от семейство Рандолф от поколения, се надигнаха с пълна сила. Зак трябваше да я изведе от заведението колкото се можеше по-бързо. Междувременно, ако някой мъж дори се осмелеше да я докосне, той незабавно щеше да го изхвърли на улицата.

Зак хвана Лили под ръка и я поведе бързо към стаята, която той и Доди използваха за канцелария.

— Казах ти да не идваш повече тук.

— Трябваше — отвърна Лили, която едва успяваше да върви в крак с него. — Писах ти два пъти. Чаках те да дойдеш, но ти не се появи.

Зак се сети за двете бележки, които стояха смачкани в джоба на едно от саката му в гардероба. Той ги беше прочел, но бе решил, че ще бъде по-добре да не ходи при Лили. Бела можеше да се справи сама с проблемите на братовчедка му.