Лей Грийнууд - Лили

— Имам всичко, което ми е необходимо. Поне ще го имам, когато престанеш да ни досаждаш.

По лицето на мъжа се изписа грозна гримаса. Лили не мислеше, че той ще посмее да ги нападне посред бял ден на „Киърни Стрийт“, но не беше съвсем сигурна в това. За сетен път й се прииска Зак да нямаше навика да спи по цял ден. Беше готова на всичко само да можеше да види високата му фигура да се задава по улицата.

Но не можеше да се надява на появата на Зак. По това време той едва ставаше от леглото си. Трябваше сама да успее да заведе момичето в безопасност при госпожа Торагуд. Когато стигнеха там, Лили беше уверена, че свещеникът щеше да успее да се справи със ситуацията.

Мъжът им препречи пътя.

— Остави ме да мина.

Лили се опита да го заобиколи, но той отново застана пред нея. В Салем никога не й се беше налагало да решава такъв проблем и тя не знаеше какво друго можеше да направи, освен да избяга. Мъжът обаче беше застанал пред нея и не я пускаше да мине.

— Ако не се отместиш, ще закъснеем — каза тя. — Ако не се върнем у дома навреме, татко и момчетата ще тръгнат да ни търсят. Те винаги се ядосват много, когато се налага да ни чакат за вечеря.

Тази заплаха накара мъжа да се замисли и Лили успя да мине покрай него, но не след дълго той отново й препречи пътя.

— Обзалагам се, че нямаш баща. Освен това съм готов да се обзаложа, че не сте сестри. Вие двете просто се надявате да хванете някоя по-едра риба. Е, не и тази вечер, момичета, тази вечер вие двете ще трябва да се задоволите с мен.

Лили може и да беше момиче от планините, но знаеше, че мъжете в Сан Франсиско искаха същите неща от жените, които искаха и мъжете навсякъде другаде. Тя забеляза магазина за месо, в който Зак се беше опитал да й намери работа. Лили не помнеше името на собственика, но се сещаше, че той беше едър мъж и имаше прекрасна колекция от много остри ножове. Тя хвана здраво ръката на момичето и се стрелна в магазина.

Мъжът ги последва.

Собственикът обслужваше някакъв клиент, но Лили сметна, че не може да чака.

— Върнах се. Намерих Сюзън да се разхожда по улицата, имаше си няма никакви грижи.

Собственикът замръзна на мястото си вдигнал ножа, с който режеше месото. Той се втренчи с отворена уста в Лили. Тя не го изчака да се опомни. Дръпна момичето след себе си, мина зад тезгяха и изчезна през вратата, която водеше към идната част на магазина.

Лили имаше чувството, че е влязла в някаква голяма кланица. Частично разчленени трупове на пилета, зайци, пуйки, патици и гъски лежаха върху маси, в щайги, или просто висяха от куки или гвоздеи, забити в гредите на тавана. По-големите животни висяха в нещо, което й напомняше за студен шкаф за дрехи. Метри суджуци висяха от тавана.

Една жена, която работеше там, вдигна очи и погледна изненадано двете момичета.

— Извинявам се, че нахълтахме така каза бързо Лили, — но ни преследва един мъж, който настоява да отидем с него за нещо, което бих предпочела да не споменавам.

— Няма нищо — каза съчувствено жената. — Къде е той сега?

— Отпред.

— Не се тревожете. Съпругът ми ще се погрижи за него. Можете да почакате тук, докато си тръгне.

Лили обаче нямаше намерение да чака. Тя беше свикнала ла помага на майка си да приготвя прясно месо, но това тук беше прекалено много за нея. Всичко тук беше толкова сурово и кърваво и тя беше уверена, че ще й стане лошо, ако остане твърде дълго на това място. Момичето се чувстваше по същия начин.

— Можем ли да използваме задния ви вход? — попита тя жената.

— Разбира се. Ако тръгнете по уличката, ще излезете на „Грант Стрийт“.

— Благодаря — каза Лили.

— Накъде беше тръгнала? — попита тя момичето, когато се увери, че никой не ги преследва.

— Търсех си работа, когато този мъж тръгна след мен.

— Откога си в града?

— От три дни. Ходих на много места, но никой не иска да ми даде работа.

— Какво можеш да вършиш?

— Всичко.

Лили знаеше какво означаваше това — нищо. Момичето говореше също като самата нея.

— Ще те заведа при преподобния Торагуд. Той ще ти помогне.

Тя смяташе да минат по „Грант Стрийт“ до „Вашингтон Стрийт“ и оттам до църквата на площад „Портсмут“. Всичко вървеше според плана й докато двете не стигнаха до „Вашигтон Стрийт“ и не завиха на изток.

— Ето я! — чу Лили да вика някой. Тя се обърна и видя един мъж, когото не беше виждала никога през живота си, да запътва към тях. Мъжът, от когото се надяваше, че се бях изплъзнали, се появи от една уличка на една пресечка от тях.