Лей Грийнууд - Лили

— Следвай ме — каза Лили на момичето. — Побързай.

— Къде отиваме? — попита момичето.

— В кръчмата на братовчед ми.

— Но аз не искам да ходя в кръчма — възрази момичето и се дръпна.

— Да не би да предпочиташ да те настигнат онези?

Сега мъжете вече бяха трима. Лили осъзна, че двете са голяма опасност.

— Не.

— Тогава ме следвай. — Тя зави по „Джексън Стрийт“ и излезе на „Пасифик“ на около две пресечки от заведението на Зак.

— Побързай — подкани Лили момичето. — Те скоро ще разберат какво сме направили.

— Не искам да ходя в кръчма — повтори спътничката й. — Това е място, което винаги съм се старала да отбягвам.

— Тази е различна — увери я Лили, докато поглеждаше през рамо. — Зак ще се погрижи за теб. Той не обича, когато мъже се опитват да се възползват от жени.

— Какво му има?

— Не мисля, че той самият не би се възползвал от някоя жена, но поне не позволява на другите да го правят.

— Но той няма ли да…

— При него е най-безопасното място в целия град. Зак е южняшки джентълмен. На него му е вродено да…

В този момент мъжете завиха зад ъгъла, забелязаха жените и се затичаха към тях. Лили хвана ръката на момичето.

— Тичай, сякаш животът ти зависи от това.

Двете се втурнаха по улицата покрай изненадани мъже, каруци и коне. Мъжете обаче бързо скъсяваха разстоянието.

— Ще ни настигнат — проплака жално момичето.

— Остава само половин пресечка — ободри я Лили. Но момичето започна да изостава и Лили я сграбчи за ръката и я повлече след себе си. Те се намираха на няколко метра от пресечката до „Малкото райско кътче“, когато момичето се хвани за стомаха и каза, че не може повече.

— Какво предпочиташ — да умреш, докато изминаваш тези последни няколко метра, или да бъдеш настигната от онези мъже?

Това накара момичето да я последва отново. Те се втурнаха по уличката и изчезнаха през задната врата точно в мига, в който мъжете стигнаха началото на уличката.

Лили заключи вратата зад себе си и влезе в залата, където се строполи на първата маса.

В заведението кипеше усилена работа. Млади момичета, облечени в яркоцветни рокли, които откриваха голяма част от краката и гърдите им, забързано приготвяха масите. Други жени, облечени в по-дълги рокли, но с по-дълбоки деколтета, подготвяха масите за хазарт. Неколцината бармани бършеха чаши и правеха последни проверки на запасите си.

— Дойдохме тъкмо навреме — каза Лили. — Ще отворят след десет минути. — Тя повлече все още протестиращото момиче през залата, докато намери Доди, която говореше с един касиер за сумата, която щеше да им бъде необходима тази вечер.

— Мислех, че Зак ти каза повече да не идваш тук — каза Доди, която очевидно не се радваше да види Лили в заведението.

— Нямах такова намерение, но нямаше къде другаде да отида — каза Лили. — Видях как един мъж досажда на… о, боже, аз дори забравих да те питам как се казваш.

— Джули — отговори момичето. — Джули Петерсън.

— Ти си я довела тук, а дори не й знаеш името? — попита удивена Доди.

— Не знаех къде другаде да я заведа. Преследват ни едни мъже.

— Трима — добави момичето.

— Ти ми каза, че Зак не обича мъжете, които се държат зле е жените.

— И какво да правя с нея? — попита Доди. — Отваряме след по-малко от пет минути.

— Нали сте се погрижили за Джози. Помислих си, че можете да се погрижите и за Джули.

Доди врътна очи.

— Това не е приют за бездомни момичета.

— Тя не е бездомно момиче — възрази Лили, — нито пък иска да бъде.

— Не мога да се разправям с това точно сега — каза Доди. — Седнете в някой ъгъл, скрийте се в някой шкаф или под някоя маса. Имам твърде много работа.

Нетърпението на Доди накара Джули да се свие. Тя изглеждаше готова да се втурне към вратата, но Лили нямаше намерение да й позволява да избяга, нито пък да оставя Доди да ги пренебрегва. Тъкмо щеше да каже това на Доди, когато Зак се появи на площадката на стълбището.

— Зак! — Лили въздъхна с облекчение. — Той ще се погрижи за всичко — обърна се тя към Джули. — Ще видиш.

Доди се обърна към стълбището и в очите й заблестя весела искрица.

— Зак, скъпи, довлечи си задника тук — каза тя с възможно най-сладкия си глас. — Малката ти братовчедка току-що ти доведе една прекрасна изгубена овчица.

В този момент откъм входната врата се чу силно чукане.

— И ако не греша — каза Доди, — на вратата чука големият лош вълк.

Зак хвърли един поглед на Лили и забеляза, че тя отново е в беда. Не му беше трудно да го разбере. Тъй като с нея имаше момиче, което изглеждаше уплашено до смърт, той нямаше причина да мисли, че този път нещо беше по-различно отпреди. Зак изпита силното изкушение да се обърне и да остави Доди да се оправя сама, но във вида на Лили имаше нещо, което го накара да слезе по стълбите малко по-бързо.