Лей Грийнууд - Лили

— Ако е толкова лош, защо искаш Джози да се омъжи за него?

— Не искам. Според мен трябва да го застреля и да забрави за цялата история. Но свети Зак не ще да чуе и дума за това. Той казва, че всяко момиче, което забременее, трябва да се омъжи за бащата на бебето си. Според него нямало нищо по-лошо от това едно дете да израсне без родители.

Лили се зачуди какво ли бяха направили родителите на Зак, за да го накарат да се почувства по този начин. Тя бе чувала истории за баща му. Нейният баща обичаше да дава пример с него. Според него, ако дяволът някога бе слизал на земята, то той е бил в образа на Уилям Хенри Рандолф. Лили смяташе, че за Зак беше по-добре, дето не познаваше баща си.

— На Зак липсва ли му, че не е имал родители?

— Сигурно — отговори Доди, като наблюдаваше внимателно двамата мъже, които заплашваха да се сбият. — Въпреки че има толкова много братя и не виждам как е могъл да забележи, че няма родители.

Лили знаеше всичко за братята на Зак. Тя знаеше също така, че те го бяха глезили, но това не беше същото като да има истински родители.

— Къде е Джози? — поинтересува се тя.

— Изпратих я горе. Не исках да види как обектът на мечтите й бива принуден да постъпи почтено.

— Тя иска да се омъжи за него?

— Направо изгаря от нетърпение. — Доди изсумтя неодобрително. — Погледни го само. Виждала съм по-добри екземпляри в канавката след силен дъжд. Можеш ли да си го обясниш?

Всъщност Лили можеше да си го обясни. Ако тя обичаше един мъж толкова, че да иска дете от него, сигурно щеше да иска да се омъжи за него. Дори ако той не беше идеален.

— Как се казва? — попита тя.

— Кет Бемис — отвърна с отвращение Доди. — Ти би ли пожелала да се омъжиш за този човек?

Лили нямаше ни най-малко желание да се омъжва за господин Бемис, но виждаше с какво можеше да привлече една жена. Той беше висок, мускулест и млад. Точно в този момент беше ядосан, но изглеждаше повече разгневен отколкото зъл. Вероятно не обичаше да бъде принуждаван да прави нещо, дори ако наистина искаше да го направи.

— Оп-па — каза Доди. — Те отиват в кабинета. Това означава, че Зак е готов да приложи последното убеждение.

— И какво е то? — попита Лили, като си мислеше, че вероятно става дума за оръжие.

— Ще предложи да им заеме достатъчно пари, за да могат да започнат нов живот заедно.

— Че защо ще прави такова нещо? — удиви се Лили. — Защо изобщо се интересува толкова много?

— Не знам. Защо не го питаш? Ако ти даде отговор, ще постигнеш повече от всички нас.

— О, никога не бих направила подобно нещо.

— Защо?

— Мъжете мразят да им задават въпроси, особено когато се отнасят до самите тях.

— Така му се пада. Казах му да не я води тук, че тя ще ни създаде неприятности, но той настоя да й дам работа.

— Зак я е довел тук!

— Да, за бога. Той прибира всяка беззащитна скитничка, която намери на улицата. Половината от момичетата са тук, защото той ги е намерил в момент, в който късметът им е изневерил. Той ги води тук, дава им работа и очаква от мен да ги обуча. Единственото, което иска от тях, е да се държат прилично.

— В какъв смисъл?

— Не знам — отвърна Доди. — Смисълът, изглежда, е различен за всяко момиче. Ако не знаех, че Зак прекарва всяка нощ, играейки хазарт с мошеници, които посещават заведения като неговото, бих се заклела, че в него има душа на проповедник.

Лили не можа да се сдържи да не се разсмее. Ако Доди мислеше, че в Зак има нещо, което дори смътно напомня за проповедник, то тя никога не бе срещала истински проповедник. Той изглеждаше твърде добре, беше твърде очароватен и твърде щастлив. Играеше комар и не си лягаше по цяла нощ. Според баща й той също така правеше и много други неща, но баща й никога не й бе казал какви точно, а само, че със сигурност щяха да го изпратят право в ада.

Лили си помисли, че щеше да бъде срамота един толкова привлекателен мъж да бъде погълнат от царството на дявола. Зак беше нещо повече от това, за което го смятаха Доди и баща й. Един мъж, който помагаше на изпаднали в беда жени, не можеше да бъде чак толкова лош, дори ако спеше по цял ден и правеше бог знае какво през нощта. Той не само се интересуваше от онова, което щеше да се случи с Джози и бебето й, но и се беше подготвил да направи нещо за тях. Как ли щеше да се изненада баща й, ако научеше, че един комарджия се прави на добрия самарянин?

Не, той сигурно нямаше да повярва на това.

Лили обаче го вярваше. Тя не можеше да забрави какво беше направил Зак за нея. Той не я беше искал около себе си, но откакто му бе казала за плановете на баща й да я омъжи за Йезекия, той не бе продумал нито веднъж за връщане във Вирджиния.