Лей Грийнууд - Лили

Никоя жена не бе имала такъв ефект върху него. Зак не знаеше каква беше причината за това, но то го караше да се чувства определено странно.

Може би това изобщо не се дължеше на Лили. Може би причината беше в нещо, което бе ял. Не трябваше да забравя да пита главния готвач за мидите. Ако морската храна можеше да накара клиентите да се чувстват зле, те щяха да започнат да се хранят някъде другаде.

— Доди каза, че трябва да те заведа направо долу — каза Лили. — Каза да ти кажа, че Джози е съсипана и изпълнителите са отишли да доведат гларуса. Нямам представа какво имаше предвид тя, но тя каза, че ти ще разбереш.

Зак изпъшка на висок глас.

— Казах на това глупаво момиче какво ще се случи, ако продължи да се мотае около онзи безполезен скитник. Тя би трябвало да знае, че човек никога не трябва да се доверява на един комарджия.

Зак седна в леглото и започна да отмята завивките, но ръката му увисна по средата на движението.

— По-добре изчакай долу, докато се облека.

— Ще почакам тук. — Доди каза, че така ще действаш по-бързо.

— Аз съм гол, а на теб това не ти харесва.

— Ще държа очите си затворени, докато стигнеш до банята. Ако оставиш вратата открехната, ще можем да разговаряме, докато се обличаш.

Зак знаеше, че трябва да настои тя да си тръгне, но нямаше сили за това.

— Обърни се.

Когато тя го послуша, той сграбчи чаршафа си и се отправи забързано към банята. Зак се постара да се изкъпе по-бързо и свърши само след пет минути. Ако имаше късмет, когато Лили спреше да говори, той нямаше да е чул нито една нейна дума.

Но когато той излезе от ваната, в апартамента цареше пълна тишина. Той се избърса, облече долните си дрехи и започна да се бръсне.

— Сега, когато си свършил с къпането, мога да ти разкажа за работата си.

Зак погледна нагоре и видя едно синьо око да наднича през открехнатата врата. Той подскочи. За негово щастие все още се сапунисваше. Ако беше държал бръснача, със сигурност щеше да се пореже.

— Сигурен съм, че баща ти ще бъде ужасен, ако разбере какво правиш сега.

— Аз му носех водата за бръснене и я прибирах, когато свършеше.

— Е, моята ще бъде изхвърлена в мивката.

— И къде ще отиде?

— Не знам. Вероятно в залива.

— И как ще стигне дотам.

— По тръби.

— Във всички къщи ли ги има?

— Предполагам, че да.

— При Бела няма. Откъде идва горещата вода?

— От тази тръба. — Зак завъртя един кран и в мивката потече гореща вода.

— Татко и момчетата биха харесали това. — Татко постоянно се оплаква, че водата е твърде гореща или твърде студена, а момчетата мразят да цепят и носят дърва. И ваната ли работи по същия начин?

— Да. — Странно беше да гледа как Лили се диви на неща, които той приемаше за даденост.

— Може ли и аз да се изкъпя в нея някой път?

— Не мисля, че това е добра идея. Ще трябва да се задоволиш с ваната на Бела.

За първи път Лили не попита защо и Зак изпита облекчение.

— Какво е това? — поинтересува се тя.

— Тоалетна чиния — отвърна Зак, като се чудеше как точно може да й обясни. — Когато свършиш, водата отнася всичко.

Лили се беше втренчила с удивление.

— Мама и татко никога няма да повярват, че има такива неща. Не съм сигурна дали и аз ги вярвам.

— Ще свикнеш — увери я Зак. А сега трябва да се обръсна, преди да е станало твърде късно. Донеси си един стол и ми разкажи за работата си.

Лили донесе един стол от спалнята и седна. Пяната на Зак беше изсъхнала. Той я изми и направи още.

— Това беше най-неочакваното нещо — започна Лили. — Миналата вечер Бела ме заведе на гости у една нейна приятелка, една очарователна стара дама. Оказа се, че тя има тъкмо работа като за мен — в магазин за дамски дрехи. Нали знаеш, където продават всички онези дрехи, които мъжете не би трябвало да виждат.

— Вероятно знам за тях повече от теб. — Зак се усмихна палаво в огледалото.

— Започвам в дванадесет часа днес — каза Лили, която очевидно сметна, че е твърде опасно да обсъжда забележката му. — Трябваше да дойда да ти кажа. Знаех, че ще искаш да узнаеш. Бела беше малко разочарована, че няма да спечели от комисионната, но аз я уверих, че ти все пак ще й платиш.

— Доста си щедра с моите пари — каза Зак и веднага съжали за думите си. Лили изглеждаше сконфузена. — Забрави това. Шегувах се. Нали ги знаеш комарджиите, винаги са готови да изхарчат чуждите пари вместо своите.

— Не знам нищо за комарджиите, освен онова, което казваше баща ми за тях, но ти не си толкова лош.