Лей Грийнууд - Лили

— По дяволите, Бела! Цял ден мисля само за Лили. Дори реших да не й позволявам да започне да работи като готвачка или чистачка.

Бела направи гримаса на отвращение.

— Знам защо не е успяла да си намери работа.

— Защо?

— Защото ти си бил с нея.

— Че какво ми има?

— Я се погледни. Черно сако, мустаци, цилиндър, безупречна бяла риза, вратовръзка и такова хубаво лице, че чак изглежда грешно.

— Че какво му е лошото на всичко това? — попита Зак, който не виждаше какво може да възрази по описанието на Бела.

— Никой не би си помислил, че една жена, която върви с теб, е невинна. Те ще хвърлят само един поглед и ще бъдат сигурни, че…

— Няма нужда да го казваш — прекъсна я Зак, като се надяваше, че това обяснение не бе хрумнало и на Лили. — Предпочитам да започнеш да мислиш как да убедим някой почтен гражданин да я вземе на работа.

— И какво ще получа в замяна?

Зак бе чувал този въпрос толкова много пъти, че можеше да отговори почти без да се замисля. Повечето жени, които познаваше, се задоволяваха да приемат подаръци и пари, а може би и вниманието му за определено време. Но откакто Бела се беше превърнала в почтена гражданка, той не знаеше какво може да очаква от нея.

— Няма да намаля лихвата по заема ти — каза той.

— Не съм искала това от теб.

По изражението на лицето й и стегнатата й стойка Зак усети, че тя бе възнамерявала да му поиска точно това.

— Спри да се мъчиш да изглеждаш като мормонка и ми кажи как мога да намеря подходяща работа за Лили.

— Няма да я намериш ти, а аз. Срещу заплащане.

— Колко?

— Едноседмична такса за стая и храна за всеки ден, който ми отнеме търсенето.

Дяволски скъпо, но твърде евтино, щом така щеше да може да се наспи.

— Става. Можеш ли да започнеш преди девет часа утре сутринта?

— Защо? Никой не отваря преди десет.

— Тогава трябва да направиш нещо, за да й създадеш работа. Накарай я да си смени дрехите половин дузина пъти или да си оправи косата по една дузина различни начини.

— Защо?

— Ако не й уплътниш времето, тя отново ще дойде да ме събуди.

— Да те събуди ли?

— Тя нахълта в спалнята ми преди десет часа тази сутрин. Спал съм по-малко от три часа и съм толкова скапан, че дори се опитах да убедя онази жена с лице на риба да я вземе на работа.

— Госпожа Буланже ли?

— Същата.

Бела избухна в смях. За миг на Зак му се стори, че вижда старата Бела. Той харесваше старата Бела повече, но тя имаше нужда да живее почтено, а той имаше нужда от нейната почтеност заради Лили.

— Иска ми се да бях видяла това — каза тя.

— С удоволствие бих те видял на мое място — отвърна Зак. А сега мисля да си тръгна, преди Лили да слезе при нас и да ми намери някаква друга работа. Ако не поспя поне няколко часа, до утре сутринта може да загубя дори ризата си.

— Винаги можеш да се откажеш от хазарта.

— Започваш да говориш като Роуз.

— Тя е умна жена.

— Затова се държа колкото мога по-надалеч от нея. Утре искам да ми кажеш как се оправяш с Лили.

След това Зак се измъкна от пансиона.

— Къде е Зак? — попита Лили, когато слезе на долния етаж. Тя се беше надявала да го убеди да я вземе в кръчмата за следобеда. Момичетата й харесваха. Тя харесваше широките им усмивки и доброто им настроение, но повече от всичко харесваше чувството им за свобода, за това, че можеха да правят каквото си искат, без да се тревожат какво би казал някой за това. Лили никога през живота си не беше изпитвала подобно чувство и то й се струваше прекрасно.

— Отиде да поспи няколко часа — отговори Бела. — Нали не искаше да бъде толкова сънен довечера, че да загуби на карти заведението си?

— Не, нищо подобно. Просто се надявах…

— Знам. Всяка жена, която срещне Зак, се надява на това. Но си остава само с надеждата.

— О, нямах това предвид. Аз само…

— Знам съвсем точно какво имаше предвид, но ние с теб няма да стоим цял следобед тук. Ще те заведа да те запозная с моя проповедник. Не се тревожи — каза тя, когато Лили се намръщи. — Той не е толкова стриктен колкото баща ти.

Лили не се чувстваше удобно в строгата дневна на преподобния Харолд Торагуд. Тя осъзна, че така са се чувствали и хората, които бяха идвали да посетят баща й, но това не я накара да се почувства по-добре.

— Лили е отскоро в Сан Франсиско — обясняваше Бела на господин Торагуд.

— Роднини ли имате тук? — попита той Лили.

— Да. Двама братовчеди.

— Познавам ли ги? — поинтересува се свещеникът.

Бела се намръщи, но Лили не забеляза това и му отговори усмихнато: