Лей Грийнууд - Лили

Лили се разсмя и Зак не можа да долови и най-леката нотка на вина в смеха й.

— Аз наистина мога да готвя зайци и катерици. Никога не съм яла свински крачета, но познавам много хора, които ги харесват. Що се отнася до свинското шкембе и кървавицата…

— Забрави, че съм те питал! — прекъсна я Зак, който бе наистина ужасен, че някой можеше да яде подобни неща. — Не мисля, че готварството е подходяща за теб работа. Досега не осъзнавах, че една кухня може да бъде толкова мръсна. Не разбирам защо Тайлър рядко излиза от кухнята си.

— Предполагам, че неговата е доста по-чиста. Какво ще кажеш за почистване или шиене?

— И те не стават — отвърна Зак. — На теб ти трябва нещо по-подходящо за млада дама.

Той не знаеше защо не се беше сетил за това досега. Глупаво беше да си мисли, че на Лили щеше да й бъде приятно да работи за Чарли. Пък и не беше правилно. Тя му беше роднина и той не можеше да я оставила върши тежка работа.

— Ти с какво искаш да се занимаваш? — попита я той. Слънцето отново печеше в очите му. Зак се отказа от опитите си да види изражението на Лили и се концентрира върху усилията си да я отдалечи колкото се може повече от Барбари Коуст.

— Не съм напълно сигурна. Мога да работя в заведението ти. Можеш да ме научиш.

Зак се спря, сложи ръка над очите си и за пореден път втренчи в лицето й.

— Ако в главите на хората, които стават, рано се въртят само такива мисли, то аз се радвам, че спя до късно. Кръчмата ми е последното място, където ще работиш.

— Защо?

— Защото всички ще те вземат за кръчмарско момиче.

— Но аз ще бъда точно такава.

— Да, но вътрешно не си такава. Момичетата, които работят по заведенията, харесват грубите мъже или поне нямат нищо против тях и знаят как да се оправят. Много от момичетата пият, играят хазарт и приемат мъже в стаите си. Моите момичета не го правят, но за другите това е нормална практика. Ти никога няма да можеш да бъдеш като тях, затова престани да спориш с мен. От слънцето ме заболяха очите, а от това ме заболява и главата. Стисни устни, опитай се да изглеждаш кисела като лимон и ела да видим дали ще успеем да убедим госпожа Рипъл да ти даде работа в магазина си.

Това не им се удаде. Госпожа Рипъл каза, че има двама синове и един племенник, които работят в магазина й, и няма никакво намерение да ги превръща в зяпащи глупаци. Собствениците на съседните два магазина казаха, че нямат нужда от помощ в момента. Зак се съмняваше дали те щяха да наемат Лили, дори и да имаха нужда от помощ.

Първият магазин беше за месни продукти и беше собственост на един дебел веселяк и слабата му женица. Погледите, които тя хвърляше на Лили, не можеха да бъдат наречени доброжелателни. Другият магазин беше собственост на една фурия с пъпчиво лице, която говореше с френски акцент и се опитваше да продава хляба на клиентите си, докато същевременно ги гледаше така, сякаш би предпочела да им пререже гърлата. Зак изобщо не се изненада, когато тя им показа вратата под съпровода на думи, които той реши, че са галски ругатни.

— Това няма да бъде лесно, нали? — попита Лили.

— Изглежда, че не питам на подходящите места — призна си Зак.

Той вече се беше събудил достатъчно, за да превъзмогне яда си, че не го бяха оставили да се наспи. Мозъкът му вече бе започнал да функционира достатъчно добре, за да му позволи да осъзнае, че около неговото заведение нямаше подходящи работни места за Лили. Ако не бе бързал толкова да се отърве от нея, щеше да е осъзнал това отдавна и едва ли би си загубил времето. Пък и колкото по-далеч от кръчмата му работеше ТЯ, толкова по-малка беше вероятността да му досажда.

Но дори когато започнаха да търсят в подходящата част на града, усилията им останаха напразни. Изглеждаше, че никой няма нужда от повече работници.

— Никой не иска да я наеме — каза Зак на Бела Холт, когато върна Лили в пансиона. — Ако не успее да си намери работа, ще се наложи да се върне във Вирджиния.

— Няма да го направи — отвърна Бела. — Снощи си поговорих с нея и разбрах, че твърдо е решила да остане тук.

— Знам — каза мрачно Зак. — Тя дори поиска да я взема на работа в кръчмата.

— Ти какво й каза?

— Отказах. Ти какво си мислеше, че ще направя?

— С теб човек никога не знае.

— Ти за луд ли ме имаш?

— Не, само за егоист. Предположих, че може да решиш, че тя ще привлече повече клиенти.

— И сигурно така ще стане — каза Зак, — но те ще прекарват времето си, като я зяпат, а не като играят хазарт.

— Винаги мислиш само за себе си, нали?