Лей Грийнууд - Лили

— Някога да си правила нещо, което да не си можела да обявиш на висок глас пред всички в града?

— Обичам да се смея и да ходя на събирания. Обичам хората да ми казват, че съм красива. Искам да танцувам.

— Я какво лошо момиче си била. — А аз дори не подозирах.

Лили се ухили щастливо.

— Знаеш ли, че до днес никога не бях танцувала? Татко ми забраняваше. Йезекия е съгласен с него. Той казва, че съпругата му трябва да бъде безукорна и да бъде пример за всички останали. Освен това казва, че трябва да прибирам косата си под боне, тъй като било грешно да оставям хората да я гледат.

— Той сигурно иска да те има само за себе си и не иска на никого другиго да му идват разни идеи в главата — каза Зак. Косата й можеше да роди какви ли не мисли в главата на един мъж. И на него вече му бяха минали през ума няколко, а той не беше човек, който се интересува коя връзка бе най-подходяща за жена като Лили.

— Йезекия не е такъв човек — възрази Лили. — Той казва, че свещениците не трябва да се поддават на плътското привличане.

Зак едва не се задави.

— Струва ми се, че си се махнала от Салем тъкмо навреме. Не знам какво ще правя с теб, но не мога да ти позволя да се върнеш в такъв град. Изглежда, че всички там са малко луди.

— Според мен точната дума е благочестиви — поправи го Доди. — Всеки мъж, който може да погледне Лили и да каже, че може да устои на плътското привличане, трябва да е или луд, или да му липсват някои важни части от тялото.

— Мислиш ли, че съм красива?

— Разбира се. Всеки мъж би си го помислил.

Зак забеляза блясъка в очите й и веднага се почувства неудобно. Той си бе имал работа с твърде много жени и знаеше какво означаваше това. Лили щеше да поиска от него през следващия половин час да й разправя колко е красива и да обсъжда всяка част от тялото й, сякаш можеше да бъде разглобена и след това отново сглобена. Той никога не бе успял да разбере как някой мъж би се почувствал запленен от чифт мигли; та те не бяха нищо друго, освен няколко малки косъмчета.

— Знаеш ли какво? — каза Зак, преди Лили да му зададе въпроса, за който вече бе отворила уста. — Според мен трябва да посетиш Роуз. Близначките са вече на училище и мисля, че тя ще се зарадва на компанията ти. В Южен Тексас е адски скучно.

— Нямам намерение да ходя в някакво ранчо в Тексас — заяви категорично Лили. — Това е още по-лошо и от живота в Салем.

— Така е — съгласи се Зак. — Живял съм в „Кръг седем“. Дори и кравите се радват, когато напускат ранчото. А какво ще кажеш за Медисън? Той има пет момчета и дори няма да забележи присъствието ти.

— Омръзнало ми е да бъда заобиколена само от мъже. Те си мислят, че целият свят се върти около техните желания.

— Да, точно такъв си е Медисън — съгласи се отново Зак. — Е, няма какво да се прави. Ще трябва да се настаниш при Тейлър и Дейзи в хотела.

— Какъв хотел?

— Тя не може да отседне в „Палас“ — намеси се Доди.

— Че защо не? Това е най-хубавият хотел в Сан Франсиско. По дяволите, това е най-хубавият хотел в целия Запад.

— Това мислят всички, които са имали неколкостотин долара в джоба си — информира го Доди. — Такива хора ли искаш да се въртят около братовчедка ти?

Зак си спомни за последното си посещение в бара на хотела. Ако пратеше Лили там, значеше да я хвърли в бърлогата на семейство лъвове. Тя щеше да бъде погълната преди полунощ.

— Предполагам, че ще трябва да останеш в пансиона на Бела Холт. — Зак стана от мястото си. — Време е да отидем да ти потърсим работа, която започва рано сутрин и няма да ти даде нито минутка свободно време до шест часа вечерта.

— За да не мога да те събудя отново.

— Точно така — отговори Зак, без изобщо да се чувства засрамен. — Главата ми все още не работи както трябва. Съмнявам се, че ще успея да си спомня дори и половината от онова, което съм наговорил.

— Аз ще ти напомня — предложи Лили. — Моята глава си работи съвсем нормално. Според мен сутринта е прекрасна част от деня.

Зак изстена.

— Добре, че няма да се виждаме често с теб.

— Няма да се виждаме ли? — попита с удивление Лили.

— Че как да го правим? Ти ще работиш по цял ден. Когато аз отворя очи, ти вече ще бъдеш готова за вечеря, след което ще бързаш да си легнеш, за да се наспиш за следващия ден.

— Може би ще мога да идвам тук след работа. Мога да си говоря с Доди, ако тя няма нищо против, или с някои от другите момичета. Няма да те притеснявам.

— Не мисля, че това е добра идея — възрази Зак. Той вече си представяше какво щеше да каже Роуз, защото е повел едно младо момиче по лош път. Той беше на двадесет и шест години, но за Роуз винаги щеше да си остане едно шестгодишно момченце, което се нуждае от постоянни напътствия.