Лей Грийнууд - Лили

— Може би не толкова рано сутринта — намеси се Доди.

— Нито сутрин, нито когато и да било — заяви Зак. — А сега спри да изглеждаш така, сякаш всеки момент ще се разплачеш, и разкажи за себе си. Можеш да започнеш с това, защо си решила да дойдеш чак в Калифорния и защо не искаш да се върнеш.

— Сигурна ли си, че не искаш кафе? — обърна се Доди към Лили.

— Не. Татко казва, че… не.

— Сигурно си искала да се махнеш, за да не слушаш постоянно какво казва баща ти — каза Зак и отново седна. — Този човек сигурно говори през цялото време, щом като успява да изрече всичко това, дори ако става в шест сутринта. Добре, започвай да обясняваш — каза той, когато видя, че Лили се колебае.

— Не исках да се омъжа за свещеник — каза тя.

Зак си помисли, че тя е трябвало да се омъжи. Това щеш да бъде най-безопасно за нея, но все пак щеше да бъде срамота тя да се похаби, като се омъжи за някакъв проповедник планините. Той сигурно щеше да я кара да се облича само в черно, да ходи на молитвени срещи цял живот и нямаше да оцени интелекта й или прекрасно открития й характер. Вероятно щеше да настоява да си седи у дома, далеч от всеки, който може да й повлияе зле. На него никога не би му хрумнало че някой може да й повлияе и добре.

— Това ли е всичко, от което се страхуваш?

— На мен ми се струва предостатъчно — защити я Доди.

— Напълно достатъчно е — съгласи се с нея Лили. — Ти би ли искал да бъдеш ранчеро като Джордж и близнаците?

— Опазил ме господ! — отвърна Зак. — Аз мразя кравите. Да не говорим за мръсотията, вонята и болките, които човек изпитва, когато е яздил цял ден и е спал на твърда земя.

— Бракът с Йезекия нямаше да е чак толкова лош — отговори му Лили.

— Йезекия! — възкликна Зак. — Че коя рационално мислеща жена би нарекла бебето си с такова име?

Лили се усмихна.

— Йезекия харесва името си. Той смята, че то е напълно подходящо за него.

— А така ли е?

— Да, за съжаление, което е другата причина да не искам да се омъжа за него. Той не изглежда твърде добре…

— Няма как да бъде другояче и да се казва Йезекия — прекъсна я Зак.

— … но е много добър и е абсолютно честен.

— Прилича ми на ужасно скучен човек — заключи Зак.

Лили въздъхна.

— Аз много се възхищавам от него, но той никога не би ми позволил да се науча да танцувам. Мислиш ли, че утре ще мога да опитам да науча друг танц?

Зак беше принуден да признае, че Йезекия може би знаеше някои неща по отношение на Лили. Често едно действие водеше до друго, докато най-накрая човек можеше да се окаже в голямо затруднение и да се чуди как е могло да се случи такова нещо.

— Сигурно не само той е искал да се ожени за теб — каза Зак с надеждата да отклони вниманието й от танците. — Не мога да си представя момиче като теб без тълпа обожатели.

Зак не знаеше защо говореше толкова много за личния живот на Лили и защо се преструваше, че изобщо се интересува от темата. Това не беше типично за него. Той беше толкова объркан, че не знаеше какво върши.

— Татко не позволяваше.

— Баща ти нямал ли е друга работа, освен да те държи под око? Предполагам, че дори и в Салем има по някоя изгубена овца, която трябва да бъде намерена и върната в кошарата.

Лили въздъхна.

— На него не му се налагаше да ме държи под око. На петнадесетия ми рожден ден обяви пред всички в църквата, че божията воля била аз да стана съпруга на Йезекия. Той каза, че на всеки, който се опита да попречи на божествения замисъл, ще му се случат ужасни неща.

— Някой опита ли се?

— Не. Ти щеше ли да опиташ?

— Вероятно не. Предполагам, че би било твърде трудно да се правя на романтичен, докато същевременно се тревожа, че мога да бъда поразен от мълния, чума или от онези мушици, които изяждат всичко.

— Локусти.

— Точно тях имах предвид. Ти каза ли на баща си, че не искаш да се омъжиш за тъпия Йезекия?

— Повтарях му го постоянно, но татко не слуша какво му говорят жените. Той казва, че жените трябва да бъдат гледани, а не чувани.

Зак не отговори нищо, тъй като в града не бе тайна, че и той бе казвал същото.

— Какво беше мнението на майка ти по въпроса? — попита той.

— Тя харесва Йезекия и смята, че с него ще бъда много щастлива.

Зак се облегна назад в стола си и сложи крака върху масата.

— А нямаше ли да бъдеш? Та ти винаги цитираш Библията и разправяш какво казва баща ти.

— Татко смята, че аз съм една бъдеща грешница.

— Ти ли! — извика Зак.

Той се изправи толкова бързо, че разклати силно масата. Кафето му се разля, но той не обърна внимание. Доди избърса течността от масата.