Лей Грийнууд - Лили

Когато Зак слезе долу, видя, че няколко от момичетата му се опитват да научат Лили да танцува. Гледката беше невероятна. Доди свиреше някаква мелодия с един пръст и удряше с длан по пианото, за да отмерва ритъма; момичетата бяха облечени в своите яркоцветни дрехи, които контрастираха рязко една с друга и засенчваха черната рокля на Лили; косите им бяха навити на ролки или вързани под шалове, докато сребристорусата грива на Лили се спускаше свободно по раменете й като блестяща мантия; а неумелите стъпки на Лили се открояваха ясно на фона на точните движения на останалите момичета.

Лебед между ято грозни патенца.

Тя притежаваше излъчване, което липсваше на останалите, и то не се дължеше само на цвета на косата й или на белотата на кожата й, нито пък на ослепителната й усмивка и на блясъка в очите й. То се дължеше отчасти на удоволствието, което тя намираше в онова, което вършеше, отчасти на начина, по който се бе концентрирала и се опитваше да научи непознатите стъпки, и отчасти на начина, по който беше успяла да събере всички тези момичета в най-приятелския кръг, в който Зак някога ги беше виждал.

Но нито едно от тези неща не обясняваше същността на онова, което караше Зак да усеща нейното присъствие повече от присъствието на всички останали в помещението. Нито едно от тези неща не беше източникът на излъчването, което сякаш струеше от Лили и обгръщаше всички около нея. Имаше още нещо, някакво основно качество, което му убягваше.

Зак потръпна от ужас, когато осъзна, че онова, което му се изплъзваше, беше невинността, чистотата — нещо, което той никога не бе познавал и което не се ценеше много. Той дори го смяташе за недостатък, който обикновено правеше хората тесногръди.

Но това не важеше за Лили.

Той не можеше да се спре да не се запита защо танцуваше тя, защо изглеждаше така обсебена от кръчмата, от начина му на живот. От самия него. Всичко тук би трябвало да обижда една жена, израсла в семейство като нейното. Някои неща наистина я обиждаха — като например неговите ругатни, — но не чак толкова, че да я накарат да му обърне гръб. Тя, изглежда, беше решила да не отхвърля цялото само защото не одобряваше някои от частите му. Зак откри, че изобщо не беше очаквал това.

Господи! Те й показваха как да вдига високо крак. Още няколко минути и Лили щеше да заметне полите на роклята върху главата си. Това не беше нещо, което тя можеше да упражнява в дневната на Бела Холт.

Зак тръгна бързо към сцената.

— Това е достатъчно за една сутрин — каза той на момичетата. — Ако не се върнете по леглата си, до полунощ ще бъдете толкова скапани, че ще разливате уискито по пода, вместо в гърлата на клиентите. — Докато момичетата се изнизваха от сцената, той се обърна към Лили: — А ти ще бъдеш твърде уморена, за да си търсиш работа.

— Глупости — заяви Лили. Бузите й се бяха зачервили от напрежението. — Ако си бях у дома, щях да съм започнала работа още в шест часа сутринта — доене, приготвяне на закуската, почистване, миене…

— Спри, преди да си ме изморила толкова, че да реша да се върна в леглото — прекъсна я Зак. След това той се замъкна до един стол и прие чашата с кафе, която му подаде Доди. — Говориш като Роуз, когато за първи път дойде в ранчото. Така и не можех да свърша всичко, което тя искаше от мен.

— На мен ми харесва да имам работа — отвърна Лили. — Татко казва, че съм дребничка, но имам много енергия.

Зак се намръщи драматично.

— Да видим дали можеш да изтраеш достатъчно дълго, докато си изпия кафето. Никога няма да се справя, ако продължиш да подскачаш по сцената и да вдигаш повече шум от китайска процесия.

— Да не те боли главата?

Доди се изкиска. Зак й хвърли един гаден поглед.

— Няма нещо, което да не мога да оправя с още няколко часа сън.

Лили се приближи и се вгледа внимателно в него.

— Да не би да си пил твърде много алкохол?

Смехът на Доди й спечели едно изръмжано:

— Ти нямаш ли си друга работа?

— Нищо, което да не може да почака — отвърна тя. — Не бих пропуснала това за нищо на света.

— Да пропуснеш кое? — поинтересува се Лили.

— Как Зак пие кафе преди десет и половина.

— Върви по дяволите! — тросна се Зак.

— Чакам ти да отидеш преди мен — отвърна Доди. — Предполагам, че поканата, която са ти изпратили за ада, е в златна рамка.

— Човек не го канят в ада — намеси се Лили, — а го изпращат там.

— В такъв случай Зак ще бъде овързан със златни вериги и изпратен там в пламтяща колесница.